Любен Дилов - Когато рибата не кълве

— Не е нужно, само му предайте, че искам в осемнайсет часа да инспектирам някой от крайцерите-ракетоносци.

За разлика от учените, военните са хора, на които човек действително може да се осланя и точно в осемнайсет часа президентският хеликоптер кацна върху палубата на един от флагманските кораби. В разрез с дипломатическия етикет държавният глава собственоръчно мъкнеше обемиста чанта, която не позволи никому да носи вместо него, макар тя да му придаваше вид на чиновник в командировка. Той понесе церемонията по посрещането с видимо нетърпелива учтивост, обходи набързо крайцера, без да слуша горделивите обяснения на капитана му, след което внезапно го помоли за разговор насаме — нещо, което шашардиса адмирала-главнокомандуващ, та не му остана друго, освен да излезе навън и да си поиграе с моряците на побратимяване.

В каютата президентът каза без всяко предисловие като заповед:

— Надявам се, ще ми демонстрирате и стрелба с ракета по морска цел.

Капитанът пребледня, защото му се налагаше да възрази:

— Не сме предупредени, ваше превъзходителство. То се прави в открито море и трябва предварително да се освободи акватория за попаденията. Морският трафик е много оживен.

Президентът се разколеба.

— А възможно ли е при друг случай да се върже на ракетата някакъв предмет?

— Какъв предмет?

Той извади от неприличната за един държавен глава чанта нещо, което приличаше на нов модел термос.

— Какво е това, ваше превъзходителство?

— Аз ви зададох въпрос! — сряза го президентът. — А това е най-строга държавна тайна. Съветвам ви да не споменавате за случая дори и пред вашите началства!

— Ваше превъзходителство, такъв предмет ще наруши полета на ракетата, може опасно да я отклони. Доколкото разбирам обаче, този предмет просто трябва да бъде ефикасно унищожен, така ли?

— Досетлив сте, капитане. Надявам се, че ще бъдете и достатъчно благоразумен да го извършите в най-дълбока секретност.

— Тогава, ваше величество, ако не възразявате, нека го вържем за някоя мина. По-безопасно е и ще стане още сега. Само ще излезем от пристанището.

Негово превъзходителство се съгласи и след около час на десетина мили от брега в морето изригна гигантски фонтан, предизвикан от демонстрацията на една от най-модерните мини против подводници.

Скупчени около него, офицерите видяха разведряването в лицето на държавния глава, зачакаха и устната похвала, която, кой знае защо, се бавеше. Те погрешно бяха взели облекчението му за одобрение. А той продължи да гледа през бинокъла и дълго след като водата на мястото на взрива бе се успокоила, размишлявайки вече напълно като държавен глава: Не, наистина не можех да поема отговорността! Аз нямам право да тревожа своя народ, особено сега, когато трябва да се справяме с толкова проблеми. Па и за какво ни е дружбата с такава цивилизация, която може от всеки срещнат, дето се вика, от сульо и пульо да направи президент? Та това е вмешателство, най-грубо вмешателство! В края на краищата, то е въпрос и на престиж. Как ще се яви планетата ни в тоя си вид пред своите звездни събратя? Нека първо оправим земните си работи!…

Най-после президентът свали бинокъла, подаде го на близкостоящия и произнесе дългоочакваното „Браво!“, след което добави:

— Мирът е във вашите ръце, господа! Разчитам на вас!

И с енергични крачки се отправи към офицерската каюткомпания, където го чакаше сложената закуска…

Пръчката пред него си стърчеше все така неподвижна, както бе я оставил, само влакното се полюшваше в скокливото течение на бързея. Налагаше се да смени стръвта. Той погледна часовника си — време бе да иде и до мотоциклета за торбичката с яденето.

Това внезапно му припомни несъстоялата се закуска в офицерската столова. Той се тръшна обезсилен край неподвижната пръчка и изпъшка: Уф, какво ли не се случва на самотния въдичар, когато рибата не кълве! Дори неща, които не можеш никому да разкажеш, защото ще ти се смеят!

Поседя така, загледан в неразгадаемия шифър на завихрените около камъните вълнички, после отново стана да постави прясна стръв. И тогава съзря сред коренищата на отсрещния бряг търпеливо да се полюшва над водата нещо, което отдалеч приличаше на нов лъскав термос…

© 1989 Любен Дилов

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание:

Любен Дилов. Ние и другите. Фантастични новели

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990