Любен Дилов - Когато рибата не кълве

И двамата веднага му се извиниха и го оставиха да потъне във важните си държавнически размисли, без да подозират, че те не са нито важни, нито държавнически.

Не бяха дори и мисли, а нещо като възклицания на ума: Та това е чудовищно! Също като в приказките! Но защо, по дяволите, в никоя приказка не ти съобщават какво е преживявал и как се е държал простият овчар, след като с един замах се е превърнал в цар? Добре че поне тия двамата имаха, изглежда, добро отношение към него, щото ако човек и на охраната си не може да разчита…

Президентският дворец му беше познат само отвън, а ето че и в него той се придвижваше като в сграда, в която е пребивавал поне няколко пъти, макар и отдавна. Жена му го посрещна в хола на личния им апартамент и той я позна само по кавгата:

— Ама не ми влизай тука с ботушите! Върви оттатък да те преоблекат! Не разбирам защо трябва да ходиш на риба винаги когато има някой важен прием! И после да си сънлив и неразговорлив или да приказваш само за риба, та хората да си мислят кой знае какво за теб. Хайде, иди пий едно силно кафе и хапни нещо, та да не лапаш там като невидял!

С тия няколко думи тя доста впечатляващо го обрисува и той умърлушено си помисли: Ами така ще да е, какъв президент става от мен! И не посмя да се тръшне в близкото кресло, както бе понечил да направи за потвърждение на авторитета си. А му се искаше и още мъничко да погледа тази жена, която не беше неговата съпруга, въпреки че се държеше така. Тя обаче още веднъж му се сопна:

— Какво ме гледаш? Върви, ти казах!

— Хубава си — виновно отвърна той. Тя се зарадва:

— О, ще ме видиш после в новата рокля!

— И така си хубава! — повтори той убедено, защото тя изглеждаше по-подходяща за президентска съпруга от стеснителната му и простовата женица, която работеше като касиерка в завода. По-представителна беше, сигурно е и по-умна, па и наистина е по-хубава. И си помисли още като как ли ще е с нея в леглото, в широкото президентско легло, което може би е дори с балдахин отгоре.

Тя улови погледа му и омекна, притисна се гальовно в рибарската му винтяга:

— Хайде бягай, звяр такъв! Не бива сега, че после и двамата ще сме скапани. След приема, ако не се нафиркаш, разбира се, като миналия път. Гледай поне тоя номер да не ми направиш!

Държеше се, сякаш го познаваше и като съпруг, а ето че той никак не я помнеше, и себе си не помнеше като „звяр“, та му се прииска да не отлага запознанството, но тя нежно го перна през пръстите и пак го нарече „звяр“, гальовно преувеличавайки мъжките му качества, с което естествено го изплаши.

И той уморено тръгна да го натъкмят за приема с решението не само да си хапне предварително, но и да гаврътне нещо по-силничко за кураж и за съживяване.

Секретарят му сам се яви с готовото изказване и без да го пита, му обясни каква е целта на този прием и какво би трябвало да каже негово превъзходителство в краткия си тост, ако реши да не го чете, което би било по-правилно. Изглежда, бе свикнал президентът да не знае каква точно работа му предстои, та го инструктираше по навик.

Приемът мина блестящо, а той се държа като образцов президент — според собствената му представа, разбира се. Пожъна голям успех и с разказа си за племето, в което биели жените след неуспешен риболов, като добави, че днес имал намерение да опита същата мярка, но охраната категорично му забранила. Не било разрешено на един президент да бие жена си пак заради неговата, на държавния глава, безопасност. Нали жена му можела да отвърне по същия начин или да хвърли нещо по „държавната глава“.

Президентшата, изглежда, и с кожата си усещаше кога говори за риболов, та отдалеч го прострелваше с напомнящи погледи. После реши и лично да се намеси. Влезе в кръга от министри и посланици около него, които усърдно й сториха място, и с величествено снизхождение запита:

— Разказа ли вече на господата, че не си обикновен въдичар, а цял ихтиозавър?

Той побърза да спаси положението, защото въпреки дипломатическата си опитност, министрите и посланиците не знаеха как да реагират.

— Когато ми е сърдита, че пак съм ходил за риба, жена ми ме нарича ихтиозавър вместо ихтиолог.

Президентшата вероятно не умееше да се ядосва на собствената си глупост и непринудено се разсмя, което също допринесе всички да останат очаровани от духовитостта и демократизма на президентското семейство.

Единствен той си помисли, че няма да му е леко занапред с такава президентша, но оня от чуждата цивилизация в бързината сигурно не бе разполагал с голям избор. Значително по-обезпокояващо обаче бе защо никой на многолюдния прием не забеляза, че от този ден страната имаше нов президент.