Любен Дилов - Когато рибата не кълве

— Добре, ти ще станеш президент, брате мой, а аз ще вляза отново в предпазния съд, за да можеш да ме вземеш със себе си и да ме запознаеш със своя народ. Шифъра за затваряне вече го знаеш.

— Така може — насмешливо се съгласи инженерът и се отказа от кафето, тръгна да прибира пръчката. Най-умното бе веднага да си върви. Като се качи на мотоциклета, ще не ще, трябва да престане да се раздвоява, ако иска да си пристигне жив у дома.

Бе с лице към реката и ядосано намотаваше влакното на макарата, когато гласът сякаш го блъсна в гърба, макар да произнесе думите си с плаха любезност:

— Ваше превъзходителство, време е да тръгваме.

Иначе не, ще успеете да се приготвите за приема.

Той погледна светкавично към термоса — облака го нямаше. Захвърли пръчката, притича и завъртя похлупачката, разбърка шифъра й.

— Да ви помогна ли да приберете такъмите? Тоя ден май не кълвеше, а?

Гласът беше друг и принадлежеше на млад, спретнато облечен мъж с интелигентно лице, който бе излязъл иззад върбалака.

— Да, да, прибери всичко! — отвърна той припряно, като стискаше термоса под мишницата си. — Впрочем ти къде беше досега?

— В колата, ваше превъзходителство. И наоколо… Както винаги. Да не ви пречим.

— Ама нито веднъж не клъвна! И аз не знам защо — поиска той да спечели малко време.

— Не се притеснявайте — с нотка на фамилиарност рече младият мъж и на него изведнъж му се стори, че го познава отнякъде. — Ние знаем какъв рибар сте. Аз ще пренеса всичко.

Колата стоеше отвъд храстите, в сянката на едно дърво и си беше истински правителствен автомобил — голям, мощен, навярно и блиндиран, с перденца на задните прозорци. Шофьорът също не си позволи да му се присмее заради липсата на улов и също му се стори смътно познат. Посегна да поеме термоса, та да го закрепел някъде, но той и нему не го даде. А из пътя доста глупаво се изтърва, като запита къде е мотоциклетът. Двамата едновременно се учудиха за какъв мотоциклет става дума.

— Този, с който дойдох.

Шофьорът прихна неловко, взел думите му за неясна шега, а младият мъж с интелигентното лице се обърна и каза още по-фамилиарно:

— Че кой ще ви разреши, ваше превъзходителство, да карате мотоциклет?

— Значи аз нямам правата, които има всеки гражданин в тая държава, така ли?

Термосът студенееше под мишницата му и го призоваваше да осъзнае най-после, че това не е нито раздвоение, нито сън, че наистина е президент, и то не отсега.

— Не става въпрос за права, а за вашата сигурност. Вие не принадлежите на себе си, на народа принадлежите. Ето защо ние нямаме право да ви позволяваме да се излагате на опасност.

Колата бързо излезе на шосето, сякаш познаваше пътя, и новороденият президент остана с впечатлението, че тя неведнъж го е докарвала край тази хубава резерватна река, където бе дошъл за първи път със специално еднодневно разрешително, издействувано му от приятели. Каза:

— А имам ли право да набия сега жена си? Ще ми разрешите ли?

Двамата се изсмяха невъздържано. Изглежда, за пръв път се сблъскваха с представата, че един президент може като обикновените граждани да бие своята съпруга. Той също се сблъскваше за пръв път с тая представа, но въображението му се отклони от веселата й страна, потърси да види как ли изглежда жена му в ролята си на президентша, та не осъзна веднага въпроса:

— Но защо искате да я биете, ваше превъзходителство?

— Чел съм за едно племе, в което вярват, че когато мъжът не хване никаква риба, значи жената през това време му е изневерявала или е говорила против него. И ако се върне с празни ръце, той здравата я напердашва, та следващия път да си седи вкъщи и да се моли за успеха му.

— Ей, какво ли няма на тоя свят! — възторжено се провикна шофьорът, а момъкът от охраната, изглежда, се видя принуден да брани и семейното спокойствие в президентския дом.

— Ваше превъзходителство, свободата на една президентска съпруга е още по-ограничена. А специално за днес програмата й е достатъчно ясна. Новият тоалет за довечера, няколко часа фризура и козметика… Така че ще трябва да си потърсите друг виновник за кутцузлука.

Той си помисли, че не би трябвало да бъдат толкова фамилиарни с него — прекаленият демократизъм не е полезен, но не можа да си спомни кога ги е разглезил. Не помнеше и какъв прием ще има довечера, а не биваше да пита. Важен прием ще да е, щом ще присъствува президентът заедно със съпругата си. Потърси тона на една блага строгост:

— Хайде да помълчим сега малко, момчета!