Самуел Дилейни - Съкровището на Аптор

Влажни ръце докоснаха телата им и ги поведоха през блатото. Преминаха през дълбоки води, после ги изведоха на суха земя сред гъста растителност. И отново, в последните лъчи на залеза, просветнаха мокри заоблени камъни.

Кичури мъх висяха от клоните. Водата покри коленете им, стигна до кръста, после до шията. Блесна ивица от черупки и камъчета — сякаш отблизо видяха здрачното дъно на морето. Въздухът беше бял, неподвижен, зареден с електричество. После стана син, накрая черен. В тъмнината проблясваха червени очи. През един процеп в завесата от гъста растителност зърнаха луната, която се промъкваше между облаците и ги посребряваше. Гол мъж стоеше на висока скала и съзерцаваше белия диск. Когато минаха край него, той нададе вой (поне отвори уста и отметна глава назад, но ушите им бяха пълни с мрак, та не чуваха нищо) и застана на четири крака. Ветрецът разреши появилата се внезапно опашка, козината по корема; светлина пробягна по връхчетата на ушите, по удължената муцуна и изтънелите задни крайници. Той извърна глава, свлече се от скалата и хукна в мрака. Завесата от дървета се люшна под нощното небе. Огнени очи просветваха пред тях. Водата избълбука около коленете им и спадна. Изпод ходилата им, към тъмния бряг струеше пясък. Чуха прибоя и бученето на устремената река. Мокри листа докосваха бузите им, гъделичкаха краката и телата им. Продължаваха все напред.

Влязоха в огромна пещера. Мокрите скали лъщяха. Очите им привикваха със светлината. По пясъчния под съскаше морска пяна и черни гирлянди от водорасли, загнездили се в цепнатините, се извиваха по пясъка след оттеглящите се вълни. Ципестите ръце ги пуснаха.

Отблясъци от огън играеха върху кафявите скали. Вдигнаха очи и съзряха каменен трон, на който седеше Старецът. Съсухрена ципа висеше между дългите му костеливи пръсти. Очите му, сиви и мътни, гледаха от лице с широки ноздри. По трона сълзеше струйка вода. Други подобни нему същества стояха около него.

Приятелите се спогледаха. Навън валеше проливен дъжд. Потъмнялата от дъжда коса на Арго плътно прилепваше около главата й, вадички се стичаха във врата й.

Екна неестествено силен дори за затвореното пространство на пещерата глас:

— Носители на камъните!

Гео разпозна същата неясност, която придружаваше беззвучните съобщения на Снейк.

— Доведохме ви тук, за да ви отправим предупреждение. Ние сме най-древните разумни жители на тази планета. От делтата на Нил ние наблюдавахме строителството на пирамидите; ние видяхме убийството на Цезар от бреговете на Тибър. Ние бяхме свидетели на разгрома на испанската Армада и проследихме голямата метална риба в океана преди Големия пожар. Ние не принадлежим нито на Арго, нито на Хама; ние сме се появили и обитаваме в безполовата утроба на океана. Показваме се само когато хората са заплашени със смърт. Вие носите и си служите със скъпоценните камъни на Аптор, Очите на Хама, Съкровището на Арго, Унищожителите на Разума, играчките на децата. Всички носители на камъните са обречени, независимо дали ще ги използват за контрол върху умовете; или за паленето на пожари. Ние ви предупреждаваме, както предупредихме Човека и преди. И както преди, някои се вслушват, някои — не. Решете сами, ние няма да се месим, давам ви дума. А сега ви предупреждавам: хвърлете камъните в морето.

Там нищо не се губи, и когато времето и солената вода отмият от тях злото, те ще ви бъдат върнати. Защото дотогава времето и солената вода ще са отмили и вашите несъвършенства.

Нито един жив ум не е неуязвим за заразата им и нищо, което притежава двойния импулс на живота. Но ние сме древни и можем да ги съхраняваме милиони години, преди да се поддадем на заразата. Вашият род е твърде млад и нетърпелив, за да понесе подобна власт. Повтарям: хвърлете ги в морето.

Знанието, необходимо на човек, за да облекчава глада и болката, се намира в два храма на този остров. И в двата има хора, способни да накарат камъните да работят за благото на хората. Но те са вече заразени. А на Лептар, където ще отнесете камъните, те ще могат да бъдат използувани единствено, за да творят зло. Ще бъдете изкушени единствено да рушите.

— Ами аз? — обади се Арго. — Аз мога да ги науча на много неща. — Тя хвана една от ръцете на Снейк. — С помощта на един от тези камъни ние създадохме мотор.

— Ще откриете друга сила, която да задвижва вашия мотор. Ти видя нещо, но още не си го разпознала.

— На брега ли? — попита Ийми.

— Да — кимна с въздишка Старецът. — На брега. Ние имаме познания, които ни позволяват да вършим невъзможни за вас неща — ето, ние ви носихме през морето в продължение на седмици, без телата ви да се разложат. Ние можем да проникваме в умовете ви така, както Снейк. И много други неща. Нашата мъдрост далеч надхвърля мъдростта на Арго и Хама. Хвърлете камъните в морето и ги доверете на нас.