Самуел Дилейни - Съкровището на Аптор

Хама уголеми изображението. Двамата се придвижваха към златните житни стъбла в черния юмрук на бога. После един след друг се спуснаха по тях. Прехвърлиха се през парапета. Изображението стана още по-голямо.

— Това е Снейк! — възкликна Гео.

— И държи камъка — добави Урс.

— С него е Арго — обади се Ийми. — Искам да кажа… една от всичките.

Те се скупчиха пред екрана, за да видят как богомолците правят път на уплашените деца. Арго се държеше за рамото на Снейк.

Внезапно Хама изключи картината. Те го погледнаха озадачени.

— Убедихте се — каза богът, — че камъкът е откраднат. В името на Арго и Хама, отнесете го обратно на Лептар. Младата Арго ще ви помогне. И макар че ще ни е мъчно за нея, тя е готова за пътуването толкова, колкото и вие. Ще го направите ли?

— Аз — да — откликна пръв Ийми.

— Аз също — каза Гео.

— И аз — присъедини се Урс.

— Отлично — усмихна се Хама. — Тогава елате с мен.

Той тръгна към вратата. Последваха го по дългото стълбище покрай каменните стени и през залата. Той крачеше бавно и се усмихваше като човек, очаквал дълго време нещо, което най-после се бе случило. Излязоха от храма и се спуснаха по ярко осветеното стълбище.

— Чудя се къде ли са хлапетата — каза Урс.

Хама ги поведе през градината. В храстите се възправяха една до друга черни урни. По една от страничните алеи към тях се присъедини старата Арго с лека усмивка вместо поздрав. Свърнаха от пътеката и се приближиха до урните.

Арго свърза двата края на жицата с почернели от слънцето ръце. Снейк, подпрял лакти на коленете си, постави скъпоценния камък в импровизираната термодвойка. Арго се притаи до него. Втренчиха погледи в камъка. Термодвойката светна. По медните вени протече ток, металната сърцевина се превърна в магнит и котвата подскочи около оста си, после още веднъж. Четките изсъскаха по въртящите се пръстени. Намотката се завъртя толкова бързо, че заприлича на облак мъгла с червеникав цвят.

— Ей! — прошепна тя. — Виж, работи! Гледай, гледай!

Не забелязвайки присъствието на по-възрастните богове, които им се усмихваха, застанали до една каменна урна, малките крадци не откъсваха очи от бръмчащия мотор.

Тя се изправи на пръсти под дърветата и целуна Жреца по оплешивялото чело.

— Дъндърхед — каза тя, — знаеш ли колко си миличък, — После запримига и потърка с юмруче очите си. — О, чакай — сети се тя, — вчера в лабораторията направих кисело мляко. Оставих два галона от него да ферментират под клетката на тарантулата. Да не го забравиш там! И се грижи за хамстерите. Моля те, не ги изоставяй!

Това бе последното от двайсет или двайсет и петте сбогувания, последвали поверяването на колекцията от миди, размяната на стихотворения, признаването на авторството на дузина солени шеги и отново и отново поднасяне на почитания към старата Арго и Хама.

Тръгнаха нагоре по конуса на вулкана. Храмът изчезна сред дърветата.

— Имаме два дни на разположение, за да стигнем до кораба — напомни Гео и погледна белезникавото небе.

— Май ще е по-добре да съберем камъните на едно място — каза Урс. — Да не стане някоя беля, че вече знаем на какво са способни.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ийми. Урс извади кожената кесия от колана на Гео.

— Дай ми камъка.

Гео се поколеба, после свали кожената връв от врата си. Урс я пъхна в кесията.

— Дано да е на сигурно място там — позасмя се Ийми и пусна вътре и своята верижка.

— Ето и моя — добави Арго, която носеше третия камък, От кордата, с помощта на която се бяха катерили по статуята, тя бе изплела малка торбичка за камъка и я бе окачила на шията си. Подаде го на Урс.

Урс стегна вървите на кесията и я мушна в колана си.

— Е — каза Гео, — да тръгваме към реката и да се връщаме при майка ти и Джорд.

— Джорд? Кой е той? — попита Арго.

— Шпионин на слепите жрици. Човекът, който е отрязал езика на Снейк.

— Отрязал какво…? — Тя спря. — Точно така: четири ръце, я езикът му… Спомням си, във филма!

— В какво? — попита Ийми. — Какво си спомняш?

Арго се обърна към Снейк:

— Спомням си къде съм те виждала!

— Познаваш Снейк?! — учуди се Урс.

— Не. Никога не съм го срещала. Но преди около месец гледах филм за случилото се. Това, което направиха с него, беше ужасно!

— Какво е това филм? — попита Ийми.

— А? О, нещо като видеоекраните, само че виждаш неща, които са станали в миналото. Както и да е, Дъндърхед ми показа този филм преди около месец. После ме заведе на брега и каза, че наученото ще ми помогне да видя нещо там.