Колин Декстър - Поздрави от рая

— Тя не ви ли каза?

— Не. Ние престанахме да се виждаме от деня, когато се срещнахме на Саут Пърейд. Тя каза, че не може да издържа на напрежението и на всичко и че е решила да остане с него. Беше ми трудно да го понеса, но се опитах да го приема. Нямах особен избор, нали?

— Кога я видяхте за последен път?

За пръв път по време на разпита Уилкинс си позволи нещо като усмивка, която разкри правилните му, но оцветени от никотина зъби.

— Видях я — погледна той часовника си — преди около час. Тя беше в къщата, когато вие дойдохте да ме вземете.

Морс внезапно присви очите си, като че ли изпита много силна болка; Луис започна:

— Искате да кажете…?

— Тя дойде към шест без четвърт. Каза, че не знае какво да прави — нуждаеше се от помощ.

— Пари ли искаше?

— Не. Е, спомена нещо такова. Но няма особен смисъл да иска пари от мен — и тя го знае.

— Каза ли къде отива?

— Не, но мисля, че се е свързала със сестра си.

— Тя къде живее?

— Мисля, че близо до Нюкасъл.

— Не й ли предложихте да остане при вас?

— Това би било нелепо, нали?

— Мислите ли, че още е в къщата ви?

— Вероятно е излетяла оттам като прилеп от ада, веднага щом тръгнахме.

(Морс направи движение към сержант Филипс, каза му няколко думи на ухото и го отпрати.)

— Значи, мислите, че е заминала някъде на север? — продължи Луис.

— Не знам. Честна дума, не знам. Посъветвах я да се качи на някой кораб и да отиде на континента — да се махне от всичко.

— Но тя не се вслуша в съвета ви?

— Не. Не можеше. Нямаше паспорт, а се страхуваше да подаде молба, защото знаеше, че я търсят навсякъде.

— Знаеше ли, че и вас ви търсят навсякъде?

— Не, разбира се! Не знам какво имате предвид.

— Сигурен съм, че знаете защо сте тук — каза Луис, гледайки Уилкинс право в очите.

— Наистина ли? Боя се, че грешите.

— Е, добре, тя е знаела , че всички ви търсят. Виждате ли, мистър Уилкинс, тя се е върнала в къщата си в Чипинг Нортън, поемайки голям риск, за да отстрани някои доказателства, които е мислела, че са там. Например, взела е пощенската картичка, която сте й изпратили от района на Езерата.

В стаята за разпити настъпи драматична тишина, като че ли всички си бяха поели дълбоко дъх, без да го изпуснат.

— В качеството си на полицейски служител — продължи Луис — ви съобщавам официално, че сте арестуван за убийството на Томас Бауман.

Уилкинс се сви на стола си, лицето му побледня, а горната му устна се разтрепери.

— Правите ужасна грешка — каза той много тихо.

— Добре ли се справям? — попита леко поомекна-лият Луис, когато, пет минути след предварителния разпит двамата с Морс седяха в столовата и пиеха кафе.

— Много добре, много добре — каза Морс. — Но отсега нататък трябва да внимаваме, защото наближаваме несигурен терен — искам да кажа, че ще бъде трудно да се докажат едно-две неща. Така че, нека набързо да обобщим нещата. Да започнем отначало — „План едно“, да го наречем. В онзи ден Бауман проследява жена си до Дайъмънд Клоуз и по-късно я поставя пред свършен факт. Тя и без това е вече отчаяна и се съгласява с измисления от него необичаен план. Както видяхме, той измисля номера с фалшивия адрес и прави резервация за двама за Новогодишното тържество в Хотел „Хауърд“. Тя казва на Уилкинс, че съпругът й е заминал на някакъв курс и че те могат да бъдат цялото време заедно, при което той подскача от радост. Щом успява да се настани в хотела, тя се обажда на Уилкинс — още не сме проверили това, Луис — за да му каже номера на стаята и скоро двамата прекарват един щастлив час между чаршафите. После и двамата се приготвят за маскарада — за което тя вече е казала на Уилкинс и с което той се е съгласил. Ако не е бил съгласен, Луис, планът е нямало да може да се изпълни. Към седем часа тя измисля някакво извинение, за да излезе и тогава дава ключа на самия Бауман, който е чакал някъде близо до пристройката и който е бил маскиран в съвсем същите дрехи като Уилкинс. Е, Уилкинс е по-силен, предполагам, отколкото Бауман въобще някога е бил, и аз мисля, че Бауман едва ли е рискувал всичко да се превърне в сбиване — вероятно е носел нож или револвер, или нещо подобно. След деянието започва втората част от измамата. Те би трябвало да изчезнат веднага, но това би било твърде рисковано — някой веднага би открил трупа, обезпокоен, че „семейство Балард“ не са на празненството. Пък и не рискували да ги разпознаят: през цялата вечер и двамата са маскирани — неговото лице било начернено, а тя носела покривало; единственият път, когато момичето на рецепцията е видяла Маргарет Бауман, тя е била увита в шал и забрадка, с чифт тъмни скиорски очила, това поне знаем. Луис кимна.