Колин Декстър: Мръсницата е мъртва

За Луис тъмните облаци бавно започнаха да се вдигат и когато след продължително дебнене реши, че старшата митничарка за момента се е разсеяла, той измъкна малка плоска бутилка, увита в тънка мека тъмносиня хартия, много подобна по цвят на униформата на Неси.

— Обаче едва когато разрешат официално — прошепна Луис, пъхайки крадешком бутилката в ръката на Морс под завивките.

— „Белс“ ли е? — попита Морс.

Луис кимна. За двамата това бе един щастлив миг.

За момента обаче вниманието на всички бе привлечено от един звън, разнесъл се незнайно откъде и посетителите започнаха да се изправят, приготвяйки се за тръгване: неколцина може би със симптоми на нежелание, но болшинството — с признаци на зле прикрито облекчение. Когато Луис също се надигна да си ходи, той бръкна отново в найлоновия плик и извади последния си дар — една книжка с меки корици, озаглавена „Синият билет“, с предизвикателна рисунка на символично облечена госпожица на корицата.

— Помислих си… помислих си, че може би ще ви е приятно да почетете нещо леко, сър. Жената не знае…

— Надявам се, че никога не те е хващала да четеш такива боклуци, Луис!

— Още не съм я чел, сър.

— Е, поне заглавието е по-късо от онова…

Луис кимни и двамата приятели се ухилиха щастливо.

— Боя се, че е време да тръгвате — усмихна им се Красивата Фиона, а най-вече се усмихваше (както изглежда) на Луис, за когото сега и последният облак внезапно изчезна от прогнозата на синоптиците. Що се отнася до Морс, той с удоволствие остана сам и когато отделението се освободи от последния си посетител, болничната система безшумно, неумолимо се пренастрои отново да лекува и да се грижи за болните.

И едва след поредните измервания на пулса и кръвното налягане и след раздаването на лекарствата Морс получи възможност (ненаблюдаван) да прочете корицата на второто литературно произведение (е, литературно до известна степен), попаднало в ръцете му.

Гмуркайки се във водата, младият Стив Мингела успява да извади момиченцето на борда на взетата под наем яхта и да приложи своя неловко изпълнен вариант на изкуствено дишане — животоспасяващата целувка. Като по чудо шестгодишното дете оживява и няколко дни поред яхт-клубовете по цялото крайбрежие на Флорида вдигат тостове в чест на Стив. При завръщането си в Ню Йорк той получава писмо, а вътре в плика — билет от бащата на малкото момиченце — плейбой и собственик на най-изисканото, най-скъпото и най-екзотичното нощно заведение в Ню Йорк, клуб, специализиран да удовлетворява и най-невероятните сексуални фантазии. Книгата започва как Стив плахо пристъпва по дебелия килим на този еротичен рай и показва на блондинката по монокини на рецепцията изпратения му билет — билет, оцветен във възможно най-тъмното синьо…

Половин час след посещението на Луис Фиона се приближи отново до леглото на Морс и го помоли да разкопчае долната част на пижамата си, да се обърне на лявата си страна и да оголи десния си хълбок. При факта на така изпълнената заповед (както имаше обичай да се изразява Морс, докато следваше класическа литература и история) мрачната Неси бе извикана да постави инжекция с безцветна течност в бута му. Тази процедура (Морс не виждаше нищо през дясното си рамо) бе изпълнена, както му се стори, е не дотам очевиден професионален финес и той се чу как изръмжа „О, господи!“ а тялото му потръпна неволно, когато нещо, наподобяващо железен шиш, бе намушкано в задните му части, след което усети натискането на буталцето.

— Сега малко ще ви се приспи — бе лаконичният коментар на страшилището от Лох Нес и Фиона, оставена сама, сипа някаква дезинфекционна течност на парче марля, с което енергично разтри около нараненото място.

— На тази жена в Бухенвалд щяха да й дадат най-висока служба! — обади се Морс. Но от неразбиращия израз по лицето на Фиона той изведнъж осъзна, че нацистките концентрационни лагери бяха толкова далеч в миналото за младата сестра, колкото и освобождаването на Мейфкинг за него самия. Това го накара да усети годините си. Вече четиридесет и четири лета бяха изминали от края на Втората световна война…, а тази младичка… сестра… не може да е на повече от… Морс се усети крайно уморен и изтощен.

— Искам да кажа… (той придърпа нагоре панталона на пижамата си с известен труд) — … тя е толкова… сприхава!