Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

— Много интересно.

Докладът беше написан на бял лист хартия, с дата и подписан, както изглежда, от някой си „Д-р Уилис“, защото не само че почеркът бе твърде типичен за получетливото писане, неизменно свързвано с медицинската професия, но също беше изписан с объркващо еднакви „п“, „н“ и „и“ — всички тия букви сякаш изписани с нещо подобно на полукръгли рибарски кукички. Очевидно това бяха бележките на прилежен местен лекар, повикан да удостовери смъртта и да предприеме необходимите действия — в тоя случай, почти сигурно, да прехвърли всичко на някоя по-висша инстанция. Въпреки това можеха да се намерят един-два къса самородно злато в записките: добрият Уилис бе измерил точно височината и бе направил едно-две уместни (и очевидно точни) наблюдения. Обаче от гледна точка на Морс недвусмисленото твърдение, направено тук, че тялото било все още топло, бе нелепо. Вероятно това е бил документът, прибавен по-късно към последвалите заключения от аутопсията и впоследствие съответно повтарян както в съда, така и в разказа на полковника. Жалко, защото ако Морс с право вярваше, че тялото на Джоана Франкс бе заменено с друго, то тогава тая жена сигурно трябва да е била убита в ранните сутрешни часове и следователно не е могла да се удави около три-четири часа по-късно. Доста рисковано. Разбира се, беше странно, че лицето на мъртвата жена е посиняло чак толкова бързо; но не можеше да се пренебрегне очевидният факт, че първото медицинско лице, което бе огледало трупа, бе установило, че той е все още топъл.

Това ли обаче пишеше в доклада — „все още топъл“? Не! Не това! Там просто пишеше „топъл“. Или пък?

Морс отново прегледа внимателно доклада и почувства познатия горещ прилив на кръв в областта на раменете. Възможно ли е да е така? Нима всички останали бяха прочели грешно доклада? На всички други места различните бележки бяха отделени една от друга с някаква пунктуация — било тирета (осем на брой) или точки (четири), или въпросителни (само една). Всички бележки освен една: изключението беше „тяло топло облечено изцяло“ и т.н. Нямаше нито тире, нито точка между тия два явно коренно различни факта — освен ако ксероксът бе копирал невярно. Не! Разрешението бе по-просто. Нямаше завършена мисъл, която да изисква каквато и да било пунктуация! Морс разгледа отново десети ред на доклада:

на устата (д.страна) — тяло топло

и взе предвид още един факт. В целия доклад препинателните знаци бяха старателно поставени. Поне от този документ изглеждаше, че Уилис особено почитал пунктуацията. Така че редът би трябвало може би — разбира се, че трябваше! — да се чете заедно с другия, или както следва: „на устата (д.страна) — тяло топло облечено изцяло,“ Тялото беше облечено изцяло! Тялото не е било „топло“, не и на листа на Морс. Там изведнъж тялото стана много, много студено.

Луис, въпреки че напълно приемаше правдоподобността на този вариант на текста, не изглеждаше да споделя вълнението, което вече видимо бе обзело Морс, а пък и вече беше време за лошата новина.

— Няма шанс това да се провери в старото гробище на Самъртаун, сър.

— Защо не? Надгробните плочи са все още там, поне някои от тях — така пише, нали? И аз сам съм ги виждал.

— Всички са били извадени при строежа на блоковете.

— Дори и тези, които полковникът споменава?

Луис кимна.

Морс много добре знаеше, разбира се, че възможността да получи разрешение за ексхумация и да разкопае един ъгъл от зелените площи в старческия дом бе изключително малка. И въпреки това мисълта, че би могъл да потвърди теорията си… Естествено обаче разбираше, че това не е въпрос на живот и смърт; не беше дори от значение поправянето на печална несправедливост. Не беше важно за никого — освен за него самия. Винаги, когато се беше сблъсквал с проблеми, от ранните си ученически години досега, било със значения на думи, с алгебра, с криминални романи и загадъчните улики в тях — винаги биваше изпълнен с огромно желание да научи отговорите, независимо дали тия отговори са напълно задоволителни или не. И сега, какъвто и да е бил мотивът, довел до това отвратително убийство, той установи, че е крайно обезпокоен от факта, че жената — или една жена, която той търси, до неотдавна бе лежала в отбелязания с надгробна плоча гроб в Северен Оксфорд. В края на краищата била ли е тя Джоана Франкс? Никакъв шанс да научим сега — поне не със сигурност. Но ако прецизният до педантизъм д-р Уилис бе направил точни измервания, тя не можеше да е Джоана, нали така?