Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Както изглежда, всъщност съветът на Стивънс не е бил забравен. В Бенвъри, на около двадесет мили по-надолу по канала, Джоана направила решителен опит да потърси друг вид транспорт за остатъка от пътя. Матю Лоренсън, собственик на кей в „Шули Ярд“ помнел съвсем ясно нейните „настойчиви въпроси“ относно разписанията на „най-скорошните пощенски коли до Лондон и тези от Оксфорд до Бенбъри“. Но никоя не се оказала удобна и отново Джоана бива съветвана да изчака, докато стигне до Оксфорд, отстоящ в момента едва на двадесет мили. Лоренсън определил времето, когато видял Джоана, като приблизително 18.30 — 19.30 часа (не е твърде изненадващо, че в съдебните показания времената не винаги съвпадат точно — нека си припомним, че процесът се е състоял почти десет месеца след фактическото убийство). Неговото впечатление от клетата жена било, че тя била „нещо притеснена и сплашена“.

Както се оказало, сега Джоана щяла да има спътница — поне за един кратък отрязък, тъй като Агнес Лоренсън, самата съпруга на собственика на кея, щяла да пътува на „Барбара Брей“ на юг до шлюза при Кингс Сатън (на пет мили разстояние). Тя също била призована да даде показания на процеса. Припомняйки си, че „имаше още една жена на борда, която изглеждаше много развълнувана“, мисис Лоренсън заявява, че Джоана може и да е пийвала, но е изглеждала напълно трезва, доколкото можело да се съди — за разлика от Олдфийлд и Масън — и че тя очевидно била крайно загрижена за собствената си безопасност.

Оттук историята набира ход към трагичната си развръзка. Съдържателят на „Краун и Каел“ в Айнхо (точно под Бенбъри) е човекът, който е дал едни от най-красноречивите и фатални показания. Когато мисис Лоренсън слязла от баржата на три мили нагоре по течението в Кингс Сатън, изглежда Джоана вече не можела да има никакво доверие на пияните лодкари, според съдържателя, който я срещнал в приблизително 22.00 часа същата нощ. Тя пристигнала пеша малко преди това и признала, че била толкова изплашена от похотливите пияници на борда на „Барбара Брей“, че решила да върви пеш по пътеката за теглене на лодките, независимо от късния час и да рискува със значително по-малкото зло, което представлявали food padds и джебчиите. Надявала се (обяснила тя), че ще бъде възможно — и за нея по-безопасно, да се върне на лодката по-късно, когато евентуално екипажът малко ще е изтрезнял. Докато чакала да се появи лодката, съдържателят й предложил чаша stout, но Джоана отказала. Той я наблюдавал тайно и забелязал, че тя скришом се опитвала да наточи един нож отстрани на шлюза (по-късно е установено, че Масън има на лявата си буза следа от порязано и тя би могла и най-вероятно е била нанесена от същия този нож). Докато лодката се приближавала към кея на Айнхо, някой от екипажа (съдържателят не могъл да посочи кой точно) „проклел очите на оная жена и й пожелал да се пържи в пламъците на ада, защото не можел да я търпи и не издържа дори да я зърне“. Когато в края на краищата тя се качила отново на баржата, съдържателят помни, че видял как й предлагат да пие и всъщност той смята, че тя е взела една чаша. Но последното показание трябва да се отхвърли изцяло, защото мистър Бартоломю Самюелс — оксфордският хирург, извършил незабавна аутопсия, не е намерил абсолютно никакви следи от алкохол в тялото на горката Джоана.

Джордж Блоксъм, капитанът на пътуваща на север лодка на „Пикфърд“ свидетелствал, че спрял непосредствено до лодката на Олдфийлд точно под Айнхо и че, както си е обичаят, двата екипажа разменили по няколко реплики. Олдфийлд употребил за пасажерката на тяхната лодка изрази, които били абсолютно „отблъскващи“ и се кълнял с най-груби думи, че тази нощ ще й се случи нещо „или ще види тя Бърк“ 4 4 Бърк е престъпник, който бил екзекутиран тридесет години преди това, защото удушвал своите жертви и после продавал телата им за дисекция. , и добавил, че Олдфийлд бил много пиян, а Масън и Таунс също били „доста наквасени и двамата“.

Джеймс Робсън, пазач на шлюза при Сомъртън, съобщил, че той и жена му Ана, били разбудени около полунощ от някакъв писък на ужас, долетял откъм шлюза. Отначало те решили, че вероятно пищи малко дете, но когато погледнали от прозореца на кулата над шлюза, видели само неколцина мъже до баржата и една жена, седнала отгоре на кабината с провесени надолу крака. Три неща успели да си припомнят съпрузите Робсън от тази злокобна нощ и показанията им се оказали ключови в съдебния процес. Джоана крещяла с ужасен глас: „Няма да сляза! Не се опитвайте!“ После някой от екипажа извикал: „Пазете се от краката й!“ „Пазете се от краката й!“. А след това пътничката подхванала отново ужасените си писъци: „Какво направихте с обувките ми. О! Моля ви, кажете ми!“ Ана Робсън попитала коя е тази жена и някой от екипажа й отвърнал „Пътничка — не се тревожи!“, и добавил, че тя се разправя със съпруга си, който пътувал с нея на борда.