Колин Декстър - Мръсницата е мъртва

Обратно в отделението времето мина, човек би казал, задоволително.

Чашата бульон в 10.30 часа бе последвана от поредната част от рецитала на мистър Грийнъуей за изключителните достойнства на дъщеря му — жената, без която, както бе видно, библиотеката „Бодли“ щеше да изпита сериозни затруднения в изпълнението на академичните си функции. След което Морс бе посетен от една от хилядите специалистки по диетите в тази болница — безлична, сериозна млада госпожа, която всеки ден му предлагаше нова серия менюта от нискокалорични зеленчуци, които били добър „пълнеж“ и можели да се консумират ad libitum — аспержи, бамбукови кълнове, бакла, зелен боб, бял боб, бобови кълнове, броколи, брюкселско зеле, зеле (всякакво), карфиол, целина, цикория, праз, тиквички,краставички — и така по няколко вида за всяка буква от неувяхващата азбука на здравословното хранене. Морс бе така впечатлен от декламациите за чудодейните възможности, откриващи се пред него, че дори се въздържа да коментира твърдението, че както доматеният сок, така и сокът от ряпа са невероятно вкусни и хранителни заместители на алкохолните напитки. По задължение той се стараеше да кима на подходящи интервали, осъзнавайки дълбоко в себе си, че би могъл, би трябвало и по дяволите ще се заеме да свали някой и друг килограм в скоро време. И в действителност, в подкрепа на току-що взетото решение, когато Вайълет донесе подкрепленията за обяд, той настоя да му сипят само една лъжица картофи, без никакъв сос.

В ранния следобед, след като изслуша повторението на програмата „Арчърс“, една много приятна мисъл изплува в съзнанието му — днес не го чакаше работа в управлението, нямаше грижи за вечерята, нито тревоги за идния ден освен може би тези, породени от новоосъзнатия страх от болести… и от смърт. Но дори и това не го тревожеше чак толкова много, както бе признал на Луис — нямаше роднини, никого не издържаше, не му се налагаше да гледа напред освен за чисто лично удовлетворение. А и Морс знаеше точно какво иска в момента, седнал изправен, чист, разхладен, отпуснат на възглавницата. Защото, колкото и странно да изглеждаше, за момента той не би дал и пукната пара за една глава от „Синият билет“. В този момент той с най-голяма сила изпитваше трепета на пътешественика — пътешественика по канала от Ковънтри до Оксфорд. Затова, щастлив, той посегна към „Убийство в Оксфордския канал“, Част втора.

Макар навремето да е имало няколко разминаващи се твърдения относно конкретни обстоятелства в последвалата фатална поредица от събития, общата картина, представена тук, е — и в действителност винаги е била — неоспорима.

Отсечката от около тридесет и осем мили на канала „Ковънтри“ (в днешно време представляваща по-скоро интерес за археолога на индустриалните области, отколкото за любителя на пасторалната тишина) по всичко личи е била преодоляна без кой знае какви инциденти. Отбелязани са престои в страноприемницата „Три Тъне“ във Фаяли и после при шлюзите в Атъртън, по-надолу на юг. Това, което може да се твърди е почти пълна сигурност, е, че „Барбара Брей“ е достигнала разклонението Хоксбъри в северния край на Оксфордския канал около час преди полунощ в понеделник, 20 юни. Днес разстоянието от Хоксбъри до Оксфорд е горе-долу седемдесет и седем мили; през 1859 година пътят е бил малко по-дълъг. Следователно можем да приемем, че дори с едно или две по-продължителни спирания двойният екипаж на „летящата“ „Барбара Брей“ трябва да е успял да покрие разстоянието за около тридесет и шест часа. И вероятно така и се е случило. Това, което ще прочетете сега, е реконструкция на тези ключови часове, основаваща се както на показания, дадени на последвалите съдебни процеси (те са били два), така и на по-късни изследвания, предприети от автора на настоящото изложение и други автори, на архивите на компанията „Оксфордски канал“ и архивите на „Пикфърд и компания“. От всички налични данни изпъква един печален факт — доста очебиен и неоспорим: тялото на Джоана Франкс е намерено малко след 17.30 часа в сряда, 22 юни в Оксфордския канал — и по-точно в триъгълника, наречен „Канала на херцога“ — една кратка отсечка към река Темза, прокопана от четвъртия херцог Марлбъроу през 1796 година; тази отсечка отстои на около две и половина мили на север от (тогавашната) крайна точка на канала Хейфилд Уорф в град Оксфорд.