Джуд Деверо - Сърце от лед

— Как можеш!… Какво си позволяваш! — изсъска Мери-Алис.

— Ела, дете — обади се майка й и я побутна към вратата. — Вече ще знаем къде да търсим приятелите си.

Когато Мери-Алис и майка й напуснаха магазина, Хюстън веднага съжали за остротата си. По-късно трябваше да им се извини. Бързо нахлузи ръкавиците си и също се насочи към изхода. Хвърли последен поглед в посока към мистър Тагърт и видя, че той я наблюдава в огледалото. В същия миг той се обърна.

— Вие сте Хюстън Чандлър, ако не се лъжа?

— Да, това съм аз — отговори хладно тя. Нямаше никакво намерение да започва разговор с мъж, когото не познаваше. Какво, за Бога, я беше подтикнало да вземе страната на този чужд за нея човек, когото виждаше за пръв път в живота си?

— Защо онази жена ви нарече Блеър? Това не е ли сестра ви?

На няколко крачки зад тях Дейви Уилсън дискретно се изкашля. Освен Хюстън и Кен в магазина бяха останали само четиримата продавачи, които изглеждаха приковани към местата си.

— Сестра ми и аз сме еднояйчни близначки и понеже никой не може да ни различава, целият град ни нарича Блеър-Хюстън. А сега ви моля да ме извините, сър… — Тя отново се насочи към вратата.

— Не приличате на сестра си. Вие сте много по-красива от Блеър.

Хюстън спря насред път и смаяно го изгледа. Никой досега не беше успял да ги различи! Но бързо преодоля моментното си слисване и продължи към изхода на магазина.

Ала когато докосна бравата на вратата, Тагърт се втурна напред и я сграбчи за ръката.

Хюстън през целия си живот беше живяла в град, който гъмжеше от миньори, каубои и хора с професии, за съществуването на които не би трябвало дори да подозира. Много жени, когато отиваха да пазаруват, вземаха със себе си хубав здрав чадър, който не се чупеше толкова лесно, когато го стоварваха върху главата на някой мъж. Но Хюстън умееше като никоя друга да поглежда мъжете по начин, който ги вледеняваше и ги държеше настрана от нея.

С един от тия погледи беше удостоен и мистър Тагърт.

Той отдръпна ръката си от нейната, но не отстъпи нито крачка. Хюстън се почувства съвсем мъничка в близост до този великан. Той беше най-малко с една глава по-висок от нея.

— Само исках да ви попитам нещо — заговори с приглушен глас той и добави с усмивка: — Разбира се, ако нямате нищо против.

Тя отвърна е кратко кимване; в никакъв случай нямаше намерение да го насърчава за разговор.

— Питах се вие като дама какви платове бихте избрали, ако трябваше да ушиете завеси за моята къща. Нали я знаете, онази бялата, на хълма! И така — какво бихте избрали между всичко, изложено отсреща?

Хюстън дори не се потруди да погледне към лавиците с топове плат, които той сочеше с пръст.

— Сър — отговори високомерно тя, — ако аз притежавах вашата къща, щях да поръчам за нея специално тъкани за целта платове в Лион, Франция. А сега всичко хубаво, сър.

Колкото се може по-бързо тя се промуши през вратата на магазина и тръгна под раираните сенници от южната страна на улицата. Токчетата й потракваха по широкия тротоар от талпи. По това време центърът на града беше много оживен и Хюстън непрекъснато кимаше с глава, а няколко пъти спря да си поговори с познати.

Когато достигна пресечката на Търд стрийт с Лийд стрийт, тя отвори чадъра, за да се запази от яркото планинско слънце и се упъти към смесения магазин на Фаръл. Виждаше кабриолета на Лий, който вече я очакваше пред магазина.

Тъкмо мина покрай дрогерията на Фрайър, когато забави крачките си и започна да мисли за срещата с недостъпния мистър Тагърт.

С нетърпение очакваше да разкаже на приятелките си за разговора си с него и как я беше попитал дали знае коя е неговата къща. Може би все пак трябваше да се съгласи с молбата му, да измери прозорците и да поръча завеси за тях. По този начин щеше поне веднъж да влезе в къщата му и да я разгледа отвътре.

Усмихна се на себе си, когато нечия ръка внезапно я сграбчи за рамото и доста грубо я завлече в една тъмна уличка зад сградата на операта. Преди да успее да изпищи, ръката запуши устата й и притисна главата й до стената. Хюстън стреснато вдигна очи и се озова лице в лице с Кен Тагърт.

— Нищо няма да ви сторя. Исках само да поговоря с вас. Но забелязах, че не желаете да разговаряте с мен пред другите. Нали няма да викате?

Хюстън поклати глава и той свали ръката си от устата й, но остана плътно до нея. Тя се помъчи да изглежда спокойна, но дишаше пресекливо.

— Отблизо сте още по-хубава. — Тагърт не се помръдна, но очите му се разходиха надолу по плътно прилепналата зелена вълнена рокля. — Освен това сте истинска дама.