Джуд Деверо - Алисия

Алисия също научи много нови неща, особено за организацията и повишаването на добивите. Беше решена да приложи наученото в Ларенстън. Разгледа подробно скиците и плановете на Джудит за нови сгради и градини. Джудит обеща през пролетта да й изпрати цяла кола със семена и млади растения.

Най-добрите постижения на Джудит бяха в животновъдството. Там тя беше сторила истински чудеса. Алисия беше възхитена от волята й да кръстосва непрестанно овцете и говедата с други породи, за да дават повече месо, мляко и вълна.

През първата нощ в Аскот Касъл Алисия почти не можа да спи. Хиляди цифри, таблици и чертежи плуваха пред очите й. Стотици лица и имена я гонеха в сънищата й.

Сутринта стана рано и отиде в обора, преди повечето от обитателите на замъка да са се събудили. Беше облякла шотландската си носия, защото знаеше, че народът реагира въодушевено на простите й дрехи. Хареса си една червенокафява кобилка и намери леко седло, което й подхождаше.

— Позволете да ви помогна, милейди — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.

Алисия се обърна и се озова лице в лице с нисък, набит, доста приятен на вид мъж, един от охраната на Майлс. Вчера беше придружил нея и Мери, докато обикаляха селата.

— Много ви благодаря, Ричард.

Очите на мъжа засияха с топъл блясък.

— Нямах представа, че сте запомнили името ми. Това е голяма чест за мен.

— Ах, глупости! — засмя се Алисия. — В Шотландия наричам по име всички мъже и жени от клана си, а те ми казват Алисия.

Мъжът се наведе да затегне стремето.

— Говорих с някои от хората на лорд Стивън, които са били с него в Шотландия. Казаха ми, че често излизате на езда нощем, сама или само с двама-трима мъже.

— Точно така — отговори с усмивка Алисия. — Аз съм господарката на клана Макарън и съм длъжна да водя хората си.

Мъжът се усмихна бавно и някак предизвикателно.

— Ще позволите ли да ви кажа, че завиждам на вашите планинци? В Англия почти не се срещат жени-водачки, камо ли толкова красиви.

Алисия се намръщи и посегна към юздите на кобилката.

— Много ви благодаря — отговори сковано тя и изведе коня си от обора.

Ричард остана загледан подире й, докато тя се скри от погледа му, после се обърна към внезапно появилия се в обора Джордж.

— Онова, което стана тук, не те засяга, момко — проговори студено той и се опита да мине покрай него.

Джордж го стисна за рамото.

— Видях те да говориш с нея и искам да знам какво й каза.

— И защо? — попита иронично Ричард. — Защото я искаш само за себе си, нали? Нали чух какво разказвахте за нея — и ти, и другите мъже от свитата на Стивън!

— Той е лорд Стивън, ако нямаш нищо против!

— Я, какъв лицемер си бил! Наричаш я Алисия и говориш с нея, сякаш ти е сестра. Когато обаче я заговори друг, веднага посягаш към меча си. Чуй какво ще ти кажа. Отнасям се с нея така, както заслужава. Никоя лейди не би разговаряла с васалите и крепостните, ако не искаше да опита онова, което е между краката им.

Джордж замахна и юмрукът му улучи Ричард право в устата. Ала Ричард се опомни бързо, скочи и се нахвърли върху другия мъж. Удари го със сключени ръце и Джордж падна по лице в сламата.

— Какво става тук? — попита остро Алисия, която беше чула шума.

Джордж седна на пода и потърка тила си. Ричард изтри кръвта от носа си с опакото на ръката.

— Попитах нещо — рече спокойно Алисия и погледна изпитателно двамата мъже. — Не искам да узная причината за спора ви, защото вероятно е лична. Искам само да знам кой нападна пръв.

— Аз, милейди — отговори Джордж и се надигна с мъка.

— Ти ли, Джордж? — попита изумено Алисия. — Не разбирам. — Такъв спокоен, уравновесен мъж като Джордж сигурно е имал много сериозни основания, за да се нахвърли като побеснял върху Ричард. Тя не харесваше Ричард. Усещаше, че не може да разчита на него. Беше забелязала похотливите погледи, с които вчера преследваше красивите млади дъщери на крепостните. Не биваше да оставя Ричард сам с Джордж, защото боят можеше да продължи, и в същото време не можеше да вземе Джордж със себе си, защото именно той беше нападнал пръв. Най-добре да се задоволи с компанията на Ричард и да предпази васала на Стивън от още удари.

— Елате е мен, Ричард — нареди спокойно тя. — Искам да придружите лейди Мери и мен в обиколката ни. — Тя хвърли съчувствен поглед към Джордж и излезе от обора.

— Не ти ли казах, че дамичката си пада по мен! — изсмя се тържествуващо Ричард и избяга навън, преди Джордж да се е нахвърлил отново върху него.