Джуд Деверо - Алисия

Стражите се надигнаха тромаво, опипвайки раменете и китките си, влезли в съприкосновение с кучешките зъби. Те не знаеха, че Раб убива само по заповед на господарката си. Докато само я защитаваше, той не нанасяше значителни вреди. Мъжете бяха видели как отнесоха ведрото в стаята на Алисия и бяха разбрали, че шотландката ще се къпе. Престъпиха заповедта на сър Томас, за да се порадват малко на голотата й, но не постигнаха нищо. Сега тя беше увита от главата до петите в карирания си тартан и двамата виждаха само лицето й, изкривено в подигравателна усмивка.

— Какво искате? — попита спокойно тя.

— Вика ви сър Томас. Нареди да отидете в работната му стая — обясни мрачно единият страж. — А ако още веднъж насъскате кучето срещу нас…

— Ако още веднъж влезете неканени в стаята ми — прекъсна го безцеремонно Алисия, — ще му дам заповед да ви убие. А сега ме отведете при сър Томас.

Мъжете хвърлиха боязливи погледи към огромното куче и предпазливо му обърнаха гръб. Алисия вдигна високо глава и тръгна след тях по стълбата. Нямаше смисъл да показва гнева си. Стивън Аскот не само беше закъснял с цели четири дни за сватбата си, ами и беше заповядал да я отведат при него, сякаш беше робиня.

Когато влезе в библиотеката, Алисия погледна първо застаналия до прозореца сър Томас, после очите й се устремиха към мъжа, който стоеше пред камината. Беше едър, почти огромен, но в същото време безкрайно мръсен. Едната половина на лицето му беше подута и тя неволно се запита дали носи този белег от рождение. Лицето му беше толкова мръсно, че тя не можа да различи чертите му.

В този миг единият от стражите откри благоприятната възможност да си отмъсти за нападението на кучето. Настъпи края на наметалото й и я блъсна към камината. Алисия се олюля и политна напред. Наметалото падна от раменете й.

— Негодник! — изкрещя сър Томас. — Как смееш да се отнасяш така безсрамно с една дама! Изчезвай оттук и да не съм те видял повече. Ако се покажеш в околността, ще заповядам да те обесят!

Двамата мъже се обърнаха и побързаха да напуснат стаята. Сър Томас се наведе да вдигне наметалото.

Алисия падна на колене, но се опомни бързо и скочи на крака. Съзнаваше, че мократа риза не може да скрие тялото й, затова побърза да закрие с ръце най-важните места. Изражението на Стивън веднага привлече вниманието й. Той се бе изправил като свещ и я зяпаше с отворена уста. Очите му бяха ококорени и сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите. Тя изкриви презрително устни, но той изобщо не го забеляза. Беше твърде зает да зяпа тялото й. Без да се срамува от себе си, Алисия опря ръце на хълбоците си и очите й засвяткаха от гняв.

Ръцете на сър Томас бяха сковани от подаграта и вдигането на наметалото се проточи доста дълго. Най-после Алисия грабна дебелия плат от ръцете му и се уви от главата до петите.

— Е, Стивън, няма ли да поздравиш годеницата си?

Стивън примигна няколко пъти, за да се отърси от вцепенението си. После бавно направи няколко крачки към Алисия. Тя трябваше да вдигне глава, за да може да го погледне в очите, макар че беше по-висока от всички жени, които беше познавал досега. Осветено от трепкащите пламъчета на свещите, покрито със засъхнала кръв и кал, лицето му изглеждаше призрачно — и ужасно грозно.

Стивън улови един черен кичур, паднал на гърдите й, и го разтърка между пръстите си.

— Да не са ви измамили, сър Томас? — попита тихо той, без да я изпуска от поглед нито за миг. — Сигурен ли сте, че това е водачката на клана Макарън?

Алисия отстъпи крачка назад.

— Аз също имам език и достатъчно разум, за да ви отговоря! Не се дръжте така, като че в стаята няма никой освен вас! Аз съм Алисия Макарън от клана Макарън и съм се заклела да мразя англичаните. Особено онези, които обиждат клана ми и мен, като закъсняват за собствената си сватба и имат наглостта да се явят пред лицето ми неизмити. — Тя се обърна към сър Томас: — Съжалявам, но нямам желание да остана повече тук. Много съм уморена. Ако позволите на бедната си пленница да се оттегли, ще ви бъда много благодарна.

Тя се обърна отново към Стивън, измери го с гневен, презрителен поглед и напусна стаята без позволение.

Сър Томас погледна развеселено слисания Стивън.

— Боя се, че не е научена на добри маниери. Шотландците би трябвало да се отнасят малко по-строго с жените си, не намираш ли? Е, нека не обръщаме внимание на острия й език. Кажи ми, още ли я намираш грозна?

Стивън не можеше да откъсне поглед от вратата, през която беше излязло прекрасното видение. Образът на Алисия не искаше да изчезне от съзнанието му. Какво тяло, какво невероятно тяло! Черни коси, сапфиреносини очи и уста, която жадуваше за целувки. Такива жени се срещаха само в сънищата. Пълните гърди под мократа риза, тънката талия, закръглените хълбоци, изкусителните бедра — какво мъчение!