Джуд Деверо - Клариса

— О, не, Рейн! — Клариса протегна ръка и го дръпна за ръкава. Мъжът улови ръката й и я вдигна към устните си.

— Защо отиде при Хенри?

— За да го помоля да ти прости. За да го убедя, че трябва да разреши женитбата на Майлс и Фиона.

— Това нарани гордостта ми, Клариса — обясни глухо Рейн. — Аз си представях как ще вляза в покоите на Хенри с блестящата си броня и ще му говоря като равноправен. — На бузата му се появи трапчинка. — Вместо това при краля отиде жена ми и падна в краката му, за да моли за милост. Знаеш ли колко ме заболя…

— Не съм искала да те нараня… О, Рейн, бях готова да се влача в краката му, само и само да те спася!

Рейн стисна пръстите й толкова силно, че тя изохка сподавено.

— Бях заслепен от гордостта си. Искам… искам да те помоля за прошка.

Клариса беше готова да му изкрещи, че му прощава всичко, но разбра, че моментът е твърде важен, за да го пропусне.

— Сигурна съм, че ще продължа да правя неща, които ще нараняват гордостта ти.

— И аз съм убеден в това.

Тя го погледна изпитателно и вирна брадичка.

— И какво ще правиш, когато обидя чувството ти за чест?

— Ще побеснея от гняв. Ще ти крещя. Ще те заплашвам, че ще те убия.

— О! — прошепна удивено Клариса и примигна, за да скрие сълзите си. — Тогава може би ще бъде по-добре…

— Клариса, аз искам теб, не друга жена, която във всичко ще се съгласява със съпруга си. — Рейн преглътна мъчително и изкриви лице. — Ти беше права, като отиде при краля.

— А в случая с Роджър Чатауърт?

В очите му заискри опасен огън.

— В случая с Роджър Чатауърт не беше права. Ако го бях убил, Майлс нямаше да…

— Ако Роджър беше загинал от твоята ръка, Хенри щеше да заповяда да те обесят! — изкрещя сърдито Клариса.

— Щях да скрия трупа му! Никой нямаше да го намери.

— Нали те познавам! — озъби се тя. — Ти си от хората, които изповядват греховете си пред цялото общество. Не, убедена съм, че постъпих правилно.

Рейн понечи да каже нещо, но се отказа.

— Може би си права.

— Какво?! — прошепна Клариса като ударена от гръм, но забеляза трапчинките на бузите му и се намръщи заплашително. — Не се шегувай с тези неща!

Рейн се засмя гърлено и я притисна до широките си гърди. Тя се опита да се освободи, но той не й позволи.

— По всичко личи, че никога няма да бъдем на едно мнение, но може би ще успеем да се обединим около идеята, че трябва да работим заедно. Моля те отсега нататък да бъдеш малко по-любезна и да обсъждаш действията си с мен, преди да ги извършиш.

Клариса го погледна несигурно.

— Ами ако ми забраниш да направя нещо, което съм си наумила? Ако продължа да настоявам на решението си и след като ти ми забраниш?

— Чуй ме, Клариса — започна разгневено Рейн, после избухна в луд смях. — О, Клариса, Клариса, Клариса! — Той я хвърли високо във въздуха и я улови в мощните си ръце. — Мисля, че никога няма да престанем да се караме. Готова ли си да се примириш е това?

— Сигурно ще престанем да се караме, когато ти започнеш да мислиш с главата си и после да действаш. Поне веднъж в живота си помисли какво ще стане утре. Ако беше осъзнал какво те очаква, сигурно нямаше да поведеш войниците на краля срещу… — Тя не успя да довърши думите си, защото Рейн я захапа за ухото.

— Аз съм страстен мъж — прошепна дрезгаво той. — Искаш ли да се променя и в тази насока?

Клариса отметна глава назад и се наслади на милувките му.

— Готова съм да понеса страстта ти, но има нещо друго, с което няма да се примиря. — Тя отстъпи крачка назад и го погледна сериозно. — Чуй ме, Рейн! Ще ме напуснеш ли пак? Ще изоставиш ли и мен, и децата си, ако сторя нещо, което не ти харесва?

Рейн я погледна право в очите.

— Заклевам ви се, Клариса Аскот, заклевам ви се в рицарската си чест, че никога вече няма да ви изоставя с гняв в сърцето.

Тя го погледна изпитателно и очевидно намери в очите му онова, което търсеше, защото се засмя щастливо и го прегърна с цялата си сила.

— Толкова те обичам, Рейн!

— Ако се наложи, ще те затворя в стаята ти и ще сложа стражи пред вратата, но никога вече няма да те изпратя при големия си брат и да му предоставя да реши проблемите ми.

— Проблеми! — изрева в ухото му тя. — Аз съм истинска благодат за семейството ти. Ти си този, който разби сърцата им. Ти си един грамаден, упорит…

Рейн я пусна и потърка бръмналата си глава.

— Ох! Откога не бях чувал нежния глас на милата си съпруга! Мек като пролетно утро, прекрасен като…

Той млъкна, защото Клариса впи устни в неговите. Очевидно беше забравил какво искаше да каже.