Джуд Деверо - Клариса

Щом видя Гевин, Клариса забрави умората си и се втурна зарадвано насреща му. Прегърна го и се развика с обичайната си мощност:

— Кралят се съгласи! Кралят се съгласи! — Гевин я погледна смаяно, защото от устата й излезе само дрезгаво грачене. После обаче я прегърна и я завъртя в кръг.

— Ела бързо с мен! Трябва веднага да кажем на Джудит, а после ще се погрижим за гласа ти. Пусни ме, ако обичаш, защото, ако продължаваме да се държим така глупаво, целият двор ще заговори за отношенията ни.

Клариса се скова в ръцете му и Гевин избухна в смях: Предложи й ръката си и двамата закрачиха тържествено през дългите мрачни коридори на двореца. Покоите, отредени за семейство Аскот, бяха доста далеч.

Клариса изпи благодарно билковата отвара с мед, която грижовната Джудит вече бе приготвила, и се отпусна изтощено в едно кресло. Не й оставаше нищо друго, освен да чака — и чакането продължи много дни. Крал Хенри я викаше всеки ден и се държеше с нея като с дресирано кученце. Представи я на сина си Хенри и на овдовялата си снаха Катрин. Клариса бе посветена в кухнята за слухове на двора и скоро узна, че кралят е решил да се ожени за младата принцеса, за да запази зестрата й. Високият, сериозен и замислен принц Хенри, който беше само на дванадесет години, й хареса много. Това момче умееше да се държи като бъдещ крал.

Вместо една седмица, както беше казал кралят, Клариса остана в двора почти две, докато подготвят документите, с които се обявяваше помилването на Рейн и женитбата между Майлс и Фиона. Гевин и Джудит се зарадваха, когато най-после можаха да напуснат кралския двор и Лондон, но Клариса не преставаше да се тревожи за новата среща с Рейн. Как ли щеше да реагира този път на намесата й?

Минаха дни, докато съберат багажа и тръгнат на път. Когато отново видяха пред себе си могъщите стени на Аскот Касъл, всички въздъхнаха облекчено. Клариса слезе от коня с лудо биещо сърце и зачака с надеждата, че Рейн вече се е върнал в дома си.

За съжаление съпругът й не беше тук, за да я посрещне. Вместо Рейн ги чакаха няколко пратеници. Роджър Чатауърт отказал да даде съгласието си за женитбата на Фиона, но Майлс бе успял да я намери. Като прочете писмото на брат си, Гевин се намръщи грозно и се закле да го накаже за неуважението му към закона. Все пак радостната новина беше, че двамата са се венчали близо до имението на Чатауърт, макар че веднага след церемонията Фиона се бе върнала при брат си. Никой не можа да разбере защо е станало така, тъй като Майлс не си бе направил труда да даде някакво обяснение за действията на жена си.

Мина цяла седмица, без да дойде вест от Рейн. В края на втората седмица Гевин изпрати един от рицарите си в гората. Пратеникът се върна скоро и съобщи, че лагерът бил пуст, че никъде нямало стражи и че се скитали цял ден из гората, без да срещнат жива душа.

На следващия ден Гевин свика васалите си и тръгна да търси изчезналия си брат. Върна се едва след седмица.

— Рейн се е прибрал в имението си — съобщи мрачно той. — Взел е със себе си всички хора от горския лагер. Раздал им е земя и настоява да им плаща за труда. Ако продължава така, най-късно след три години ще стигне до просешка тояга.

— Гевин… — започна колебливо Клариса.

Едрият мъж се усмихна и я помилва по бузата.

— Брат ми е луд от гняв, но мисля, че скоро ще проумее какво си сторила за него и ще се примири.

Клариса кимна и мълчаливо излезе от стаята. Гевин и Джудит я проследиха с тъжни лица.

— Кажи ми истината — помоли тихо Джудит.

— Проклет да е Рейн Аскот! — изгърмя Гевин и удари с юмрук по масата. — Твърди, че Клариса го е обидила дълбоко и че не може да понесе това. Заяви ми, че многократно я е предупреждавал, но тя не е пожелала да се вслуша в думите му. Твърди, че при това положение двамата не могат да живеят заедно.

— Ако Стивън се опита да го убеди… — промълви замислено Джудит.

— Стивън също се опита, но този път не успя. Рейн не желае да чува нищо. Прекарва цялото си време с онези нещастници… — Гевин млъкна за малко и изведнъж се засмя. — Знаеш ли, станало е нещо много странно! Нали помниш, че Клариса постоянно ни повтаряше колко много дължи на хората от гората и как няма възможност да им се отплати за добрината им. В лагера е живял и един красив музикант, името му е Джослин. Доколкото знам, двамата с Клариса са избягали от Рейн и са обикаляли страната, преди Рейн и Клариса да се оженят. Та този Джослин срещнал един от музикантите, които свирили на краля в деня, когато се представила и Клариса. Не съм съвсем сигурен какво точно е станало, но мъжът разказал на Джослин, че Клариса е пяла страхотно и че едно от нещата, за които помолила краля, било милост за хората, които живеят в гората под водачеството на Рейн.