Даниел Дефо - Животът и приключенията на Робинзон Крузо

Имаше и писмо от съдружника ми, който ме поздравяваше, изразяваше голямата си радост, че съм жив и ми описваше как се е разраснала плантацията, какво се произвежда годишно и точно посочваше на колко квадратни фута, или акра, се разпростира; как е засята и какъв брой роби има; бе изписал също така двайсет и две кръстчета, за да ме благослови и казваше, че толкова пъти е изрекъл молитвата Аве Мария, за да благодари на Светата дева, че съм жив. Канеше ме настойчиво да замина за Бразилия и сам да се заема с делата си, а междувременно очакваше да се разпоредя на кого да предаде състоянието ми, ако не се явя лично. Накрая завършваше със сърдечното уверение, че той и семейството му остават мои приятели и ми изпращаше като подарък седем прекрасни леопардови кожи, които, изглежда, бе получил от Африка с някой друг кораб, изпратен от него там и успял да извърши по-успешно плаване от мене. Изпращаше ми и шест сандъка чудесни бонбони, както и сто парчета злато за изсичане на монети с по-малки размери от мойдорите.

По същите кораби двамата търговци попечители ми бяха изпратили 1200 сандъка захар, 800 бали тютюн, а остатъка по сметката — в злато.

Вече можех да кажа, че сетнините на Йов 38 38 Стария завет, Книгата на Йов, 8:7. — Б.пр. са по-добри от началото му. Не съм в състояние да изразя тук какъв трепет обзе душата ми, когато прегледах тези писания и особено когато разбрах с какво богатство разполагам, понеже бразилските кораби винаги плават във флотилия и тези, по които получих писмата, докараха и стоките ми, които се намираха на сигурно място в пристанището още преди да взема в ръце писмата. С една дума, пребледнях, прилоша ми и ако не беше старецът, който изтича, и ми донесе глътка алкохол, за да се съвзема, мисля, че силната изненада и радостта можеха да надделеят над природата ми и щях да умра на място.

Нещо повече, и подир това в продължение на няколко часа се чувствах много зле, докато не повикаха лекар, и понеже донякъде бе известна истинската причина за неразположението ми, той ми предписа кръвопускане, след което изпитах облекчение и се почувствах добре; дълбоко съм убеден обаче, че ако вълнението ми не беше получило отдушник по горепосочения начин, направо щях да умра.

Внезапно бях станал притежател на повече от 5000 фунта стерлинги в наличност и на бразилско имение, както бих могъл да го нарека, носещо повече от хиляда лири годишен доход, не по-малко, отколкото бих получавал от такова имение в Англия — с една дума, не можех добре да осъзная пито положението, в което се намирах, нито как да се успокоя, та да му се зарадвам истински.

Първото нещо, което направих, беше да възмездя някогашния си благодетел, добрия ми стар капитан, който пръв ми подаде ръка в бедата — великодушен към мене и в началото, той и до края остана честен. Показах му какво бях получил по корабите и му заявих, че го дължа най-напред на небесното провидение, което разполага с всички неща, а подир това — на него, и че е дошло време да му се отблагодаря, което ще сторя стократно. Започнах с това, че му върнах стоте мойдора, които ми беше дал, а после изпратих да повикат нотариуса и го накарах по възможно най-сигурния и най-законния начин да състави документ за ликвидиране на сметката, сиреч за опрощаване на дълга, състоящ се от 470 мойдора, които капитанът твърдеше, че има да ми връща; след това накарах нотариуса да подготви пълномощно, с което давах на капитана правото да получава годишните доходи от плантацията, да следи сметките, представяни от съдружника ми, който да изпраща с попътни кораби до капитана постъпленията на мое име; а в клауза накрая му определях пожизнена рента от сто мойдора годишно в наличност и годишна рента от петдесет мойдора за сина му след неговата смърт — така обезщетих стария си приятел.

Вече трябваше да помисля какъв път да поема по-нататък и как да се отнеса с имота, който провидението ми бе предоставило; да си кажа право, сега грижите, които ми тежаха, бяха много повече, отколкото когато живеех в самота на острова, където нямах нужда от нищо освен онова, което имах, и нямах нищо освен онова, което ми беше нужно: сега обаче върху ми се струпа голяма отговорност и мое задължение беше да се справя с нея. Никога вече нямаше да разполагам с пещера, където да си крия парите, или с място, където да не стоят под ключ, та да успеят да плесенясат и потъмнеят, преди да ги докосне човешка ръка. Нещо повече, въобще не знаех къде да ги държа, нито на кого да ги поверя. Бях се убедил, че старият ми покровител, капитанът, е честен човек и в неговия дом намерих единственото си убежище.