Даниел Дефо - Животът и приключенията на Робинзон Крузо

След като още няколко дни разговарях с този престарял приятел, той ми представи сметката за доходите от плантацията през първите шест години, подписана от моя съдружник и от търговците-попечители; изплащането винаги беше ставало със стоки: бали тютюн, сандъци захар, също така ром, меласа и т.н., както правят захарните плантатори. По тези сметки установих, че доходите са се увеличавали значително всяка година, но както беше казано по-горе, понеже се налагали големи разходи, първоначалната сума беше малка. Все пак старецът изтъкна, че ми дължи 470 златни мойдора, както и 60 сандъка захар и 15 двойни бали тютюн, които бяха изгубени заедно с кораба, претърпял корабокрушение на връщане в Лисабон единайсет години след моето заминаване от Бразилия.

После добрият човек взе да се оплаква от злочестините си, които го принудили да използва парите ми, за да покрие своите загуби и да си купи дял в нов кораб.

— Все пак, стари ми приятелю — каза ми той, — изпаднал в нужда, ти няма да изпитваш лишения, а щом се върне синът ми, ще бъдеш напълно възмезден.

При тези думи капитанът извади една стара кесия и ми даде 160 португалски златни мойдора и документ за кораба, с който синът му бе заминал за Бразилия, и от който той заедно със сина си притежаваше половината — даде ми и двете като залог за останалата част от дълга.

Бях прекалено трогнат от честността и добротата на клетника, за да мога да понеса това; а когато си спомних какво беше направил за мене, как ме беше наел за моряк, с какво великодушие ме обграждаше, непрекъснато и особено колко искрен приятел ми беше сега, едва се удържах да не се разплача от думите му. Ето защо най-напред го попитах дали положението му позволява да отдели в момента толкова много пари и няма ли да изпадне в затруднения. Той отговори, че дори да си създаде известни затруднения, парите са мои и аз може да имам по-голяма нужда от тях.

Всяка дума, изречена от добрия човек, звучеше толкова прочувствено, че докато го слушах, едва се удържах да не избухна в сълзи. Накратко, взех сто мойдора и поисках да донесат перо и хартия, за да напиша разписка, след което му върнах останалите и му казах, че ако някога стана собственик на плантацията, ще му върна и тези сто, както и направих по-късно, а що се отнася до полицата за залагането на неговата част от кораба, на който плава синът му, по никой начин няма да я взема; стига ми, че ако ми трябват парите, ще зная, че той е честен човек и ще ми ги изплати, а в случай че нямам нужда и получа състоянието, което той смята, че с основание мога да очаквам, няма да взема от него нито пени повече.

Когато приключихме с този въпрос, старецът започна да ме пита дали да не ми посочи начин, по който да предявя претенциите си за плантацията, но аз му отговорих, че мисля лично да отида там. Той ми каза, че щом искам, мога да го сторя, но че ако не замина, има достатъчно пътища да си възвърна правата и незабавно да ми бъдат прехвърлени доходите, за да ги използвам; и понеже в Лисабонската река тъкмо сега има кораби, готови да отплават за Бразилия, капитанът ме накара да си впиша името в регистъра на страната и даде клетвена декларация, за да се удостовери, че съм жив и че съм същият човек, който е купил земята за въпросната плантация, както вече стана дума.

Съобразно със закона в присъствието на нотариус бе направено пълномощно, което приятелят ми ме посъветва да изпратя, придружено с писмо от него, до негов познат търговец в Бразилия и предложи да остана да му гостувам, докато се получи отговор.

Действията, предприети с това пълномощно, бяха рядък образец на почтеност, защото след по-малко от седем месеца аз получих от наследниците на моите попечители търговците, заради които бях потеглил по море, голям пакет, съдържащ следните писма и документи:

Първо, бяха представени текущите сметки за доходите от моята ферма, сиреч плантация, от времето, когато бащите им бяха съставили баланс за шест години със стария португалски капитан; балансът сочеше 1174 мойдора като приход в моя полза.

Второ, налице бяха сметките за още четири години, когато управлението на имота е било в техни ръце, преди да бъде поето от държавата като собственост на човек, който не може да се открие (това се нарича „гражданска смърт“); този баланс, тъй като стойността на плантацията бе нараснала, съставляваше 38,892 крузейро, равно на 3241 мойдора.

Трето, имаше документ от августинския игумен, който бе получавал приходи повече от четиринайсет години, но понеже не бяха записвали какво е употребено за благотворителни нужди, честно посочваха, че са останали неизползвани 872 мойдора, които ми прехвърляха. Що се отнася до дела, даван на краля, не ми беше изплатено нищо.