Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция

Освен това осемстотинте назначиха осемдесетчленна комисия, която тайно се зае да изготвя дълъг списък от възражения, част от които основателни, но повечето опасни. На първо място искаха сваляне и повеждаме под съдебна отговорност на главните кралски съветници, като ги обвиняваха в прахосване на данъчните постъпления и ги считаха за виновници за поражението…

Във връзка с това трябва да ви кажа, дон Калво… не за писмото, просто ви разкривам мислите си… възраженията им не са съвсем безпочвени. Измежду хората, на които крал Жан е поверил управлението, познавам много негодяи, направо истински мошеници. Естествено е високопоставените хора да се възползуват от своя пост, инак не биха приели трудностите и рисковете му. Но всеки трябва да внимава да не прекрачва границите на почтеността и да не си плете кошницата за сметка на обществените интереси. И най-вече да бъде вещ в работата си. Но понеже самият крал Жан не е, той с охота си избира негодници като него.

Но оттук нататък депутатите прекалиха. Според исканията им кралят, или понастоящем неговият заместник престолонаследникът, трябва да управлява единствено чрез издигнати от трите съсловия съветници — четирима прелати, дванадесет рицари и дванадесет буржоа. Този съвет ще поеме всичко, което досега вършеше кралят, ще има право да се разпорежда навсякъде и за всичко, ще диктува всички назначения, ще преобразува сметната камара и останалите кралски учреждения, ще решава откупуването на пленниците и ред други въпроси. Това чисто и просто означава да се отнемат на краля функциите на пълновластието.

По този начин управлението на кралството вече няма да бъде в ръцете на този, който е помазан и коронясан според светата ни вяра, а ще бъде поверено на така наречения съвет, чиито права ще се определят единствено от едно събрание от дърдорковци и чиято дейност ще се подчинява само на него. Каква слабост, какъв безпорядък! Тези мними реформи противоречат на здравия разум и миришат на ерес.

А е печално, че има и хора на църквата, склонни да се присъединят към тях, като лаонския епископ, който също е в немилост пред краля и затова много тясно се е свързал с превото. Той е един от най-ревностните.

Светият отец трябва добре да разбере, че зад тези размирици стои наварският крал, който, изглежда, ръководи нещата от затвора и ще бъде още по-опасен, ако е на свобода. Затова светият отец, който е толкова мъдър, ще прецени необходимостта да се въздържа от всякаква намеса относно освобождаването на Шарл Злия, искам да кажа на наварския крал, за което навярно го молят многобройни и идващи от всички страни гласове.

Колкото до мен, възползувайки се от правата на легат и нунций… слушате ли ме, Калво?… Наредих на лиможкия епископ да се присъедини към свитата ми, за да се представи в Мец. Той ще ме настигне в Бурж. Реших да сторя същото с всички останали епископи по пътя, чиито епархии са ограбени и опустошени от похода на уелския принц, та да свидетелствуват за това пред императора. Така ще мога по-убедително да докажа колко е пагубен съюзът между наварския и английския крал…

Но защо непрекъснато гледате навън, дон Калво?… О, повдига ви се от тръскането в носилката! Аз пък доста съм свикнал с това и даже мога да кажа, че стимулира мисленето ми; а виждам, че и моят племенник, сир дьо Перигор, който често ме придружава тук, откакто сме тръгнали, никак не е неразположен… Вярно, имате лош вид. Добре, ще слезете. Но когато вземете перото, внимавайте да не пропуснете нищо от това, което ви казах.

Къде сме? Минахме ли Мортмар?… Още не? Е, аз май че съм подремнал… О, как се заоблачава небето и колко къс е вече денят! Сънувах, представете си, племеннико, сънувах една цъфнала слива с огромна бяла корона, пълна с птички, и сякаш всеки цвят пееше. Небето беше синьо като килима на богородицата. Това беше някакво ангелско видение, същински кът от рая. Колко странно нещо са сънищата! Забелязал ли сте, че в евангелията никъде не се говори за сънища освен за този на Йосиф в Матеевото? Това е единственият случай. В Стария завет патриарсите непрекъснато имат съновидения, докато в Новия никой не сънува. Често съм се питал защо, без да мога да си отговоря… Не ви е направило впечатление? Това е, защото рядко четете Светото писание, Аркамбо… Ето ти един хубав въпрос, по който могат да спорят нашите мъдри богослови от Париж или Оксфорд, и то на такъв завързан латински, че накрая никой нищо да не може да разбере…