Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция

След него пристигат Гравил, Менмар, Морбек, самият Филип Наварски и всички останали съзаклятници. А там, в странноприемницата, хубавият Шарл Испански, измъкнат изпод леглото, където се беше скрил, лежеше мъртъв веднъж завинаги. Доста добре го бяха наредили през нощницата. Преброиха осемдесет рани по тялото му, осемдесет промушвания с меч. Всеки бе поискал да го прониже четири пъти… Та, сир племеннико, ето как крал Жан загуби приятеля си и как Шарл Наварски въстана срещу него…

А сега ще ви помоля да отстъпите мястото си на дон Франческо Калво, папския секретар, с когото искам да поговоря, преди да сме пристигнали.

Щом пристигнем в Ла Перюз, дон Калво, ще бъда доста зает с проверките в абатството, за да видя дали действително англичаните са го опустошили до такава степен, че да трябва да освобождавам монасите от изплащането на игуменските ми бенефиции за цяла година, както самите те ме молят; затова искам отсега да ви кажа какво да включите в писмото до светия отец. Ще ви бъда благодарен, ако го напишете веднага щом стигнем, като го украсите с всички хубави изрази, с които умеете да си служите.

Трябва да запознаем светия отец с известията, които получих в Лимож от Париж и които доста ме безпокоят.

На първо място деянията на старшината на парижките търговци Етиен Марсел. Научих, че от един месец този прево строи укрепления и окопава града извън старите стени, сякаш се готви за обсада. А при сегашното състояние на мирните преговори няма признаци за заплаха срещу Париж от английска страна, така че това усърдно укрепяваме буди недоумение. Но освен това превото е организирал буржоата в градски отряди, въоръжава ги и ги обучава с десетници и петдесетници, по примера на фландърската милиция, която сама управлява градовете си; принудил е престолонаследника, наместник на краля, да одобри учредяването на тази милиция; и на всичко отгоре, докато кралските данъци и такси са предмет на всеобщи оплаквания и неподчинение, той — едно прево — е наложил данък върху напитките, за да може да въоръжи армията си, и го събира лично.

Този прево Марсел, който навремето бе натрупал състояние покрай кралското снабдяване и който доста се озлоби, след като му отнеха тази служба преди четири години, сега след злополуката при Поатие като че ли иска да се намесва във всички дела на кралството. Трудно могат да се прозрат намеренията му, освен че се стреми да си даде важност; но неговите действия съвсем не са насочени към желаното от светия отец умиротворение. Затова мой благочестив дълг е да посъветвам папата да бъде много предпазлив, ако получи някакво искане от тази страна, и да не оказва на парижкия прево и на неговите начинания ни най-малка подкрепа, дори и привидна.

Сигурно вече сте ме разбрали, дон Калво. Кардинал Капочи е в Париж. Какъвто е безразсъден и както никога не пропуска да сгреши, напълно е възможно да се присъедини към заговора на този прево, мислейки, че това ще е много умно от негова страна… Не, нищо определено не ми е донесено; но нюхът ми подушва един от онези завързани ходове, в които моят колегат не пропуска да се забърка…

На второ място искам да помоля църковния глава да се осведоми с подробности за лангдойлските генерални щати, приключили този месец в Париж, и да насочи светейшето си внимание върху странните неща, които са станали там.

Крал Жан беше обещал да свика генералните щати през декември; но поради големия смут, безредицата и падението, настъпили в кралството след поражението при Поатие, престолонаследникът Шарл намери за благоразумно да изтегли събранието още през октомври. Твърде млад, с разпаднала се от превратностите армия и с опразнена до дъно хазна, той впрочем нямаше и друг изход за възстановяване на изплъзващата му се при тези злочести обстоятелства власт.

Обаче осемстотинте депутати от Ланг д’ойл, четиристотин от които представители на буржоазията, изцяло пренебрегнаха въпросите, по които бяха поканени да разискват.

Църквата има дългогодишен опит от събори, които не зачитат волята на онези, които са ги свикали. Искам да кажа на папата, че тези щати ми напомнят именно един непокорен църковен събор, който си присвоява правото да решава всичко, и се впуска в безразборни преобразувания, възползувайки се от слабостта на върховната власт.

Вместо трескаво да се заемат с въпроса за осбождаването на френския крал, нашите хора в Париж още в началото се показаха загрижени за свободата на наварския, което красноречиво показва на чия страна са техните водачи.