Огъст Дърлет - Кулата на Прилепа

9 юли.

Отново същият сън. На Леон му се присъни друг сън, този път за някакъв старец, който — както ми сподели — го ухапал. Накарах го да ми покаже мястото, където бил ухапан от стареца в съня си, и когато той разтвори яката на ризата си, на гърлото му, извън всякакво съмнение, се виждаха две малки ранички. И двамата усещаме някаква много голяма слабост.

15 юли.

Днес Леон ме напусна. Твърдо съм убеден, че той внезапно се е побъркал, защото на сутринта у него възникна непреодолимото желание да се спусне в мазето. По думите му, сякаш нещо го дърпало там. Не се и опитах да го спра. Измина известно време; аз седях, потънал в четене на един том от Хърбърт Уелс, когато чух как Леон, крещейки пронизително, се изкачва бързо по стъпалата на мазето, препъвайки се в желанието си да излезе колкото се може по-бързо оттам. След това се понесе като луд през помещението, в което се намирах. Изправих се и захвърлих книгата, втурнах се след него и го намерих в следващата стая, където със сила успях да го задържа. Поисках от него обяснение за поведението му, в отговор на което не чух нищо друго, освен непонятни стенания.

„Боже Господи, монсиньор, незабавно напуснете това прокълнато място! Тръгнете си, монсиньор, умолявам ви! Дяволът, Дяволът.“ В този момент той се откъсна от хватката ми и побягна презглава далеч от имението. Аз го последвах. Когато излязохме на пътя, го повиках по име, но вятърът донесе до ушите ми само отделни откъслечни думи: „Ламе, дявол боже. Книгата на Тот.“. Думите, толкова важни като „дявол“ и „Боже“, ги пропуснах покрай ушите си. Но ето че Ламе се наричаше жената-вампир, добре известна единствено на неколцина избрани магьосници, а „Книгата на Тот“ представляваше египетски ръкопис по магия. В течение на няколко минути бях обладан от дивите фантазии за това, че „Книгата на Тот“ е скрита някъде из къщата, и като поразмислих малко, стигнах до извода, че тя се намира под масивната каменна плоча, лежаща в основата на стълбите към мазето. Имам намерение да сляза долу и да проверя.

6 юли.

Намерих я! „Книгата на Тот“! Както и предполагах, тя се оказа точно там — под каменната плоча. Духовете, които я охраняваха, очевидно не искаха да наруша покоя на нейното уединение, поради което устроиха истински ураган от прах и вятър, докато се опитвах да преместя плочата встрани. Книгата е снабдена с тежка закопчалка със старинен вид.

Предишната нощ отново имах същия сън, но този път — мога да се закълна в това — в допълнение към всичко видях призраците на стария Лорвил и четири красиви девойки. Какво съвпадение! Днес се чувствам страхотно отпаднал и едва мога да се държа на краката си. Няма никакво съмнение, че този дом гъмжи, обаче не от прилепи, а от вампири. Ламе! Само ако можех да намеря телата им, бих пронизал сърцата им с остри колове.

Днес направих ново поразително откритие. Спуснах се долу, до мястото, където лежеше плочата, отместих по-малкия камък, върху който лежеше „Книгата на Тот“, и пред мен се откри широка вдлъбнатина, претъпкана с десетки скелети — всичките принадлежащи на малки деца! Ако това имение наистина е обитавано от вампири, то е съвсем очевидно, че скелетите са на техните нещастни жертви! Освен това съм и твърдо убеден, че някъде наблизо има и пещера, в която лежат скритите тела на вампирите.

Разглеждайки книгата на дьо Рош, се натъкнах на перфектен план за откриването на техните тела! Ще се възползвам от „Книгата на Тот“, за да призова вампирите при себе си, след което ще ги заставя да ми покажат мястото, където крият своите чувствени тела. Дьо Рош пише, че това може да се направи.

9 часа вечерта.

Идеалното време за призоваване на вампири! Някой минава покрай мен, но се надявам, че този някой няма да ми попречи да направя това, което съм намислил. Както отбелязах по-рано, книгата е снабдена с тежка закопчалка, и ми се наложи доста да се потрудя, докато успея да я отворя. Когато най-накрая ми се удаде да счупя ключалката, разтворих книгата и започнах да търся мястото, което ми беше необходимо за заклинанието по призоваване на вампирите. Намерих го и започнах да произнасям формулата. Атмосферата в помещението постепенно започна да се променя и скоро гъст мрак изпълни стаята. Въздушните потоци страховито се носят из помещението, лампата изгасна. Сигурен съм, че вампирите скоро ще се появят.

Бях прав. В стаята започват да се появяват сенки. Те стават все по-големи и по-отчетливи. Сенките са пет — четири женски и една мъжка. Чертите им са ясно различими. Те ми хвърлят светкавични погледи, а ето, че сега се взират злорадо в мен.