Роалд Дал
Размяна на съпруги
Вечерта на терена, направен от Джери и Саманта, имаше към четирийсет души. Все същите хора, все същите неудобства, все същият отвратителен шум. Налагаше се гостите да стоят накуп и да си крещят, за да се чуват. Много от тях се усмихваха и се виждаха белите коронки по зъбите им. Повечето държаха цигара в лявата ръка и питие в дясната.
Отдалечих се от жена си Мери и нейната група. Запътих се към малкия бар в края на помещението и когато стигнах там, седнах на високо столче с лице към тълпата. Направих го, за да мога да гледам жените. Разположих се, облегнат на парапета, отпивах шотландско уиски и броях жените една по една над ръба на чашата.
Изучавах не фигурите им, а лицата им, но онова, което ме интересуваше, всъщност не беше самото лице, а голямата червена уста в средата му. Дори не и цялата уста, а само долната устна. Неотдавна бях решил, че долната устна най-много издава характера, повече, отколкото очите. Очите крият своите тайни, а долната устна почти нищо не скрива. Да вземем например долната устна на Джакинт Уинкълман, която стоеше най-близо до мене. Забелязваха се бръчици — някои успоредни, други насочени навън, няма повтарящи се отпечатъци от устни и като си помисли човек, по това могат да се уличават престъпници, стига да има досиета с отпечатъците от устните им и извършителят да е пил една чаша на местопрестъплението. Когато човек е притеснен, той смуче и хапе долната си устна. Тъкмо това правеше сега Марта Съливан, наблюдавайки отдалече как тъпият й съпруг се занася с Джуди Мартинсън. Похотливият човек облизва долната си устна. Виждах, че Джини Ломакс прави тъкмо това с връхчето на езика си, застанала редом с Тед Дорлинг и вперила поглед нагоре към лицето му. Жестът бе преднамерен — езикът бавно се подаваше и постепенно оставяше мокра ивица по цялата дължина на долната устна. Забелязах, че Тед Дорлинг следи езика на Джини, а тя тъкмо това искаше.
Очите ми се местеха от долна устна на долна устна и тогава си казах, че е факт, дето всички по-малко привлекателни черти на животното човек — наглостта, ненаситността, лакомията, сладострастието и тям подобни, отчетливо се проявяват посредством тази алена кожица. Но само ако човек знае шифъра. Смята се, че издута или месеста долна устна е знак на чувственост, обаче това важи само за половината от мъжете и никак за жените. При жените трябва да търсите едва видимата чертица, тънкото острие с отчетлив долен край. А нимфоманките имат почти незабележимо малко уплътнение горе, в средата на долната устна. Бях го открил у Саманта, домакинята ни. Къде ли беше сега Саманта? А, ето я! Взема празна чаша от ръката на един гост и тръгва към мене, за да я напълни.
— Здрасти, Вик! Сам ли си? — попита ме тя.
Пиленцето си падаше нимфоманка, не ще и дума. Но Саманта се явяваше рядка представителка от рода си, понеже беше изцяло и напълно моногамна. Омъжено моногамно нимфопиленце, дето все стои в гнездото си.
Освен това Саманта е най-апетитното парче, което съм виждал през живота си.
— Дай да ти помогна — предложих аз и взех чашата от ръката й. — Какво да сипя?
— Водка с лед. Благодаря ти, Вик — каза тя, положи прекрасната си, дълга и бяла ръка на бара и се наведе така, че парапетът повдигна нагоре притиснатия й към него бюст.
— Ох! — извиках аз, понеже разлях водката, докато я сипвах.
Саманта ме погледна с огромните си кафяви очи, но не продума. — Ще го избърша — казах аз.
Тя взе напълнената чаша и тръгна да я носи. Наблюдавах я как се отдалечава. Беше с черни панталони, толкова плътно обгръщащи хълбоците й, че и най-малката пъпка или бучица би се отбелязала през плата. Но задникът на Саманта Рейнбоу беше съвършен. Усетих, че облизвам долната си устна. Правилно, рекох си. Желая я. Много съм й навит, но е прекалено рисковано да правя опит. Би било равно на самоубийство, ако се насоча към такава жена. Първо, Саманта ни е съседка, значи е твърде наблизо. Второ, както вече казах, тя е моногамна. Трето, двете с Мери, собствената ми съпруга, са неразделни, споделят си ужасни семейни тайни. И четвърто, съпругът й Джери е мой много стар и добър приятел, така че дори аз, Виктор Хамънд, макар да се пръскам от похот, не бих се осмелил да прелъстя жената на свой стар и верен приятел… Освен ако не…
Тъкмо в този миг, както седях на високото столче, обзет от развратни помисли относно Саманта Рейнбоу, в съзнанието ми бавничко взе да покълва една интересна идея. Замрях, за да й позволя да се оформи. Наблюдавах как Саманта прекосява стаята и започнах да я намествам в схемата на идеята ми. О, Саманта, страхотно и сексапилно малко съкровище, няма да ми избягаш!
Читать дальше