Роалд Дал - Размяна на съпруги

Но нима някой може сериозно да се надява, че ще се отърве безнаказано от такова безумно изпълнение?

Не, и милиони нощи не биха му помогнали.

Не бих могъл дори да опитам, без да имам съгласието на Джери. Защо тогава изобщо да го мисля?

Саманта се беше спряла на около шест ярда от мене и разговаряше с Гилбърт Макизи, обгърнала висока чаша с дясната си ръка. Пръстите й бяха дълги и почти несъмнено сръчни.

Но можеше да се допусне, ей така, за идеята, че Джери ще се съгласи. Дори тогава обаче щеше да има огромни препятствия. Например една дреболия — физическите дадености. Много пъти бях виждал Джери, когато взема душ след тенис в клуба, но точно сега и животът ми да зависеше от това, не можех да си припомня необходимите подробности. Човек не забелязва много-много такива неща. Обикновено дори не ги поглежда.

Както и да е. Щеше да е лудост, ако поставех ребром въпроса на Джери. Не ми беше близък чак дотам. Той можеше да се ужаси. Можеше да ми обърне гръб. А можеше и да се озлоби. Да направи грозна сцена. Следователно се налагаше да го изпитам съвсем завоалирано.

— Да ти кажа… — започнах аз около половин час по-късно, когато двамата с Джери седяхме на канапето и допивахме чашите си. Гостите се разотиваха и Саманта се сбогуваше с тях на вратата. Съпругата ми Мери беше вън на терасата, разговаряше с Боб Суейн. Виждах я през стигащите до пода отворени прозорци. — Много е смешно — продължих аз, както си седяхме с Джери на канапето.

— Какво му е смешното? — попита Джери.

— Един приятел, с когото обядвахме днес, ми разправи фантастична история. Направо невероятно!

— Каква история? — поинтересува се Джери. Беше му се доспало от изпитото уиски.

— Тоя приятел, с когото обядвахме, страхотно си падал по жената на приятеля си, с когото били съседи. А пък приятелят му не по-малко си падал по жената на оня, с когото обядвахме. Чат ли си?

— Искаш да кажеш, че всеки от двамата приятели, дето били съседи, харесвал съответно чуждата съпруга?

— Именно.

— Значи не е имало проблеми — каза Джери.

— Не, имало е един голям проблем. Двете съпруги били верни и почтени жени.

— И Саманта е такава, не поглежда чужди мъже.

— Мери също. Добро момиче е.

Джери допи чашата си, внимателно я постави на масичката и попита:

— И как се е развила историята? Изглежда ми гадна.

— Станало следното: двамата похотливи развратници скроили план, според който всеки да чука другата съпруга, без жените да се досетят. Ти сигурно няма да повярваш.

— С хлороформ ли са го направили?

Нищо подобно. Жените са били в пълно съзнание.

— Не е възможно — каза Джери. — Излъгали са те.

— Не ми се вярва — възпротивих се аз. — По начина, по който тоя приятел ми го разказа, с всевъзможни подробности и тъй нататък, не ми се видя, че съчинява. Всъщност съм сигурен, че не си съчинява. И чуй още нещо — те не са го направили само веднъж. Правят го вече месеци наред, през две-три седмици!

— И жените нищо не подозират?

— Понятие си нямат.

— Я да чуя как е станало — рече Джери, — но първо да пийнем по още една чаша.

Отидохме до бара, сипахме си уиски и после се върнахме на канапето.

— Не трябва да забравяш — започнах аз, — че преди това е имало страхотна подготовка и репетиции. А и се наложило да си споделят много интимни подробности, та да има шанс планът да се осъществи. Основната схема на замисъла обаче била проста: първо, определили ден, да речем събота. Тази вечер съпрузите си лягали както винаги, да речем в единайсет или единайсет и половина. Оттам нататък се запазвал обичайният ход на нещата. Може би малко четене, малко приказки и — гасене на лампите. След като угасели лампите, мъжете обръщали гръб и се престрували, че заспиват. Правели го, за да обезкуражат жените си, защото на този етап по никой начин не бивало да им се оставят. После жените заспивали. Мъжете обаче били будни. Дотук — добре. След това, точно в един подир полунощ, когато жените вече дълбоко спели, всеки съпруг тихичко се измъквал от леглото, обувал си чехлите и се прокрадвал по пижама на долния етаж. Отварял външната врата и излизал навън в тъмното, като внимавал да не я захлопне подире си… Къщите им били горе-долу една срещу друга. Семействата живеели в тих квартал на предградията, така че по това време вън рядко се мяркали хора. Двата тайнствени силуета, облечени с пижами, се срещали, когато пресичали улицата, всеки тръгнал към чуждата къща, чуждото легло и чуждата жена.