Роалд Дал - Размяна на съпруги

8. Аз веднага да престана да пуша цигари и да се прехвърля на лула, за да мириша също като Джери.

9. И двамата да използуваме оттук нататък еднакъв балсам за коса и лосион след бръснене.

10. Понеже и двамата не си сваляхме ръчните часовници, и те си приличаха, нямаше да си ги сменяме. Пръстени не носехме.

11. Понеже сигурно всеки от нас имаше някаква особеност, по която съпругата му непременно разбираше, че това е мъжът й, разработихме „Номера с лейкопласта“. Договорихме се за следното: в събота вечерта, веднага, щом двойките се приберат у дома си от ресторанта, всеки съпруг задължително ще отиде в кухнята, за да си отреже парче сирене. През това време той ще си залепи голямо парче лейкопласт на десния показалец. Като го направи, ще покаже пръста на жена си и ще й каже: „Порязах се. Дреболия, но малко кърви.“ Така че по-късно, когато мъжете се трампят, всяка жена да усети залепения лейкопласт (мъжете ще имат грижата за това) и веднага да го свърже със съпруга си. Този важен психологически акцент се предвиждаше, за да разсее и най-малкото подозрение, обзело някоя от жените.

В общи линии такива бяха плановете ни. По-нататък стигнахме до нещо, което наричахме в бележките си „Запознаване с обстановката“. Най-напред Джери ми даде указания. Един неделен следобед, когато жена му бе излязла с децата, в продължение на три часа той ме инструктира в собствената си къща. Дотогава не бях влизал в спалнята им. На тоалетката видях парфюмите на Саманта, четките за коса и всевъзможните останали дреболии. Върху облегалката на един стол бяха метнати чорапите й. Нощницата й, в бяло и синьо, висеше закачена зад вратата, водеща към банята.

— Значи така — започна Джери. — Когато влезеш, ще бъде тъмно като в рог. Саманта спи от тази страна, следователно ще заобиколиш на пръсти и ще се пъхнеш в леглото от другата страна, ей там. Ще ти вържа очите, за да се упражниш.

Отначало с вързани очи аз се лутах из стаята като пиян, но след едночасови усилия вече налучквах пътя доста добре. Но преди Джери окончателно да признае успеха ми, трябваше да мина с вързани очи през антрето, по стълбите, покрай детските стаи, да вляза в спалнята на Саманта и да спра на точно определено място, при това да се промъквам тихо, като крадец. Отидоха ми три часа усилен труд, но накрая се справих.

Другата седмица в неделя сутрин, когато Мери заведе децата на черква, имах възможност да поработя по същия начин с Джери у нас. Джери се ориентираше по-добре от мене и само след час издържа изпита с вързаните очи, без да направи и една погрешна стъпка.

По време на тези занимания решихме още с влизането да изключим лампите до леглата на жените. Затова Джери се упражни в откриването на контакта и дърпането на щепсела с вързани очи, а следващия уикенд аз направих същото в неговата къща.

Стигнахме до най-важната част от нашата подготовка. Нарекохме я „Забъркването на кашата“. Тогава всеки описа с подробности какво предприема, когато спи с жена си. Постигнахме съгласие да не се затормозваме с екзотичните вариации, които може би използувахме от време на време. Заехме се само да споделим обичайно прилагания от всекиго подход — такъв, какъвто би събудил най-малко подозрения.

Обсъждането се състоя в моята служба в сряда вечерта, след шест часа, когато служителите си тръгнаха. Отначало и двамата изпитвахме леко смущение и на никого не му се започваше. Затова извадих бутилка уиски и след втората чаша неразредено питие ние се отпуснахме и преподаването започна. Докато Джери говореше, аз си водех бележки, и обратното. В крайна сметка излезе, че единствената съществена разлика между подходите ни е въпросът с темпото. Само че това не беше шега! Джери възприемаше нещата (ако можеше да се вярва на думите му) с такова спокойствие и удължаваше миговете до такава екстравагантна степен, че аз вътрешно се чудех дали понякога партньорката му не заспива по средата. Но задачата ми не беше да критикувам, а да повтарям, затова си замълчах.

Джери обаче не прояви такава дискретност. В края на описанието, което изложих, той има нахалството да попита:

— Ама наистина ли правиш само това?

— Какво искаш да кажеш?

— Толкова бързо ли правиш всичко и го приключваш?

— Виж какво — започнах аз, — не сме се събрали да се поучаваме, а да се запознаем с фактите.

— Знам — съгласи се той, — но ще се чувствувам истинско магаре, ако подражавам точно на стила ти. Божичко, та ти профучаваш като експрес покрай малка гара!