Роалд Дал - Размяна на съпруги

Джери внимателно ме слушаше. Гледаше с малко изцъклени очи, заради пиенето, но поглъщаше всяка дума.

— Следващата част била много старателно подготвена от двамата мъже — продължих аз. — Всеки познавал разположението на съседската къща не по-зле от своята. Можел да се качва и да слиза в тъмното по стълбите, без да се блъска в мебелите. И знаел от коя страна на леглото спяла съответната жена. Сваляли чехлите си и ги оставяли в антрето, после се промъквали боси и по пижами в спалните. Според моя приятел тази част била много вълнуваща. Намираш се в притихнала, тъмна къща, която не е твоя и по пътя към спалнята минаваш покрай не по-малко от три стаи, чиито врати са оставени открехнати, а вътре спят деца…

— Деца ли?! — възкликна Джери. — Господи, ами ако някое от тях се събуди и попита: „Татко, ти ли си?“

— И за това се били погрижили — обясних аз. — Веднага пристъпвали към процедурата за извънредно положение. Предвидили я били и в случай, че жената се събуди, когато мъжът се промъква в спалнята, и го попита: „Мили, какво има? Защо не си лягаш?“

— А що за процедура е била? — попита Джери.

— Съвсем проста. Мъжът веднага трябвало да се втурне по стълбите, да излезе навън, да изтича до собствената си къща и да натисне звънеца. Това щяло да послужи за сигнал на другия герой, независимо какво върши в тоя миг, за да се втурне презглава долу, да отвори и да пусне приятеля си вътре, а самият той да излезе. Така и двамата бързо щели да се озоват в собствените си къщи.

— Със смачкани фасони — подхвърли Джери.

— Нищо подобно.

— Но звънецът би събудил всички в къщата.

— Естествено — съгласих се аз. — Само че съпругът, качил се горе по пижама, просто щял да каже: „Отидох да видя кой по дяволите звъни посред нощ. Никого нямаше. Сигурно е бил случаен пияница.“

— Ами другият мъж? — попита Джери. — Как ще обясни човек факта, че ако жена му или детето му го заговорят, мъжът хуква към вратата?

— Той казва: „Чух, че някой обикаля вън, затова изтичах да го хвана, но го изпуснах.“ „А видя ли го?“ — разтревожено пита жена му. — „Разбира се, че го видях — отговаря той. — Отдалечаваше се по улицата. Но тичаше много бързо, та не можах да го хвана.“ При което съпругът получава поздравления за храбростта си.

— Добре, това е лесната част — рече Джери. — Дотук става дума само всичко да е добре замислено и съгласувано по време. Но какво става, когато двамата навити юнаци наистина си лягат с чуждите съпруги?

— Веднага започват да работят.

— Нали жените спят?

— Така е — съгласих се аз. — Затова мъжете се заемат много кротко, но и много умело с любовна игра и когато дамите се събудят напълно, те вече са наострени като гърмящи змии.

— Предполагам, че не разговарят.

— Мълчат като риби.

— Така. Значи жените са будни — продължи Джери. — И ръцете на мъжете си вършат работата. Като начало ще те попитам просто — ами различният ръст? Нали ще има разлика между новия мъж и съпруга? Може единият да е по-висок, по-нисък, по-слаб, по-дебел… Да не искаш да кажеш, че физически двамата мъже са били еднакви?

— Очевидно не са били — възразих му аз, — но са имали горе-долу еднакъв ръст и конструкция, а това е съществено. И двамата обичали да са гладко обръснати, имали сравнително еднакво количество коса по главата. Подобна прилика не е рядкост. Виж мене и тебе например. Ние сме горе-долу с еднакъв ръст и конструкция, нали така?

— Наистина ли? — усъмни се Джери.

— Колко си висок? — попитах го аз.

— Точно шест фута.

— Аз съм пет фута и единайсет инча. По-нисък съм с един инч. А колко тежиш?

— Сто осемдесет и седем фунта.

— А аз — сто осемдесет и четири. Какво значение имат три фунта за двама приятели?

Последва мълчание. Джери гледаше през отворените прозорци към терасата, където стоеше Мери, моята съпруга. Мери все още разговаряше с Боб Суейн и косата й блестеше на късното следобедно слънце. Жена ми е мургава хубавица с голям бюст. Наблюдавах Джери. Забелязах, че езикът му се плъзна по повърхността на долната му устна.

— Сигурно имаш право. Предполагам, че ние с тебе сме горе-долу еднакви на вид — подхвърли Джери, все още загледан в жена ми, а когато отново се обърна с лице към мене, на скулите му бяха избили малки червени петна. — Казвай какво е станало по-нататък с двамата — подкани ме той. — Ами другото, по което са се различавали?

— Лицата им ли имаш предвид? — попитах аз. — В тъмното лицата не се виждат.

— Не говоря за лицата им.