Роалд Дал - Размяна на съпруги

Мери, с мрачно изражение ме чакаше в антрето. И Саманта беше там, сбогуваше се с последните гости — Саманта със сръчните пръсти, с гладката кожа и гладките, опасни бедра.

— Горе главата, Вик! — блеснаха белите й зъби. Изглеждаше ми като праобраза на жената, като начало на света, като първата утрин. — Лека нощ, скъпи Вик! — каза тя, сякаш пръстите й бъркаха в душата ми.

Тръгнах с Мери навън.

— Добре ли си? — попита ме тя.

— Разбира се. Защо?

— Толкова много пи, че друг на твое място би се почувствувал зле.

В стария жив плет между двете къщи имаше дупка, през която винаги минавахме. Промъкнахме се мълчаливо. Прибрахме се у дома, Мери опържи огромно количество яйца с бекон, което изядохме с децата.

След това се разходих навън. Лятната вечер беше ясна и прохладна, и понеже нямах какво да правя, реших да окося тревата в предната градина. Извадих косачката от бараката и запалих мотора. После както обикновено закрачих напред-назад. Обичам да кося трева. Действува ми успокоително. В предната градина винаги гледам къщата на Саманта, докато вървя в едната посока, а в обратната посока си мисля, за нея.

Десетина минути се занимавах с това, когато Джери се приближи към дупката в плета. Пушеше лула с ръце в джобовете. Стоеше до моравата и ме наблюдаваше. Спрях пред него, но оставих мотора да потраква.

— Здрасти, приятел! — каза той. — Как е?

— В кучешката къщурка съм — отговорих аз. — Също като тебе.

— Женичката ти се държи като стара мома, чак пък толкова да е морална!

— А, такава си е.

— Отблъсна ме в собствената ми къща.

— Е, с нищо не е прекалила.

— И толкова стига — леко се усмихна той.

— За какво стига?

— Стига, за да ми се прииска малко да й натрия носа. Какво ще кажеш двамата с тебе да опитаме оная работа, дето ти я е разправял приятелят на обяд?

Когато чух какво казва Джери, обзе ме такова вълнение, че направо ми прималя. Стиснах дръжките на косачката и включих мотора на по-високи обороти.

— Да не сбърках нещо? — попита Джери.

Не му отговорих.

— Виж какво, ако смяташ, че идеята ми е кофти, все едно, че не съм ти казвал нищо — рече той. — Нали не ми се сърдиш?

— Не ти се сърдя, Джери — успокоих го аз. — Просто не ми беше хрумнало, че и ние можем да го направим.

— Но на мене ми хрумна — каза той. — Обстановката напълно подхожда. Дори не ни се налага да пресичаме улица.

Изведнъж забелязах, че лицето му грееше, а очите му блестяха като две звезди.

— Какво ще кажеш, Вик? — продължи той.

— Размишлявам.

— Може би не харесваш Саманта?

— Честна дума, не знам.

— Саманта е много забавна — каза Джери. — Гарантирам за това.

В този миг видях, че Мери излиза на предната веранда.

— Мери иде — предупредих го аз. — Търси децата. — Утре ще поговорим по въпроса.

— Разбрахме се значи?

— Може, Джери. Но само при условие, че не прибързваме. Преди да започнем, искам да съм сто процента сигурен, че всичко ще е наред. По дяволите, такава каша може да се забърка!

— Не, не може. Приятелят ти казва, че е просто като фасул. Казва, че е от лесно по-лесно.

— Е, да. Вярно, че приятелят ми го казва. Но всеки случай си има особеностите.

Превъртях регулатора на косачката и се понесох през моравата. Когато стигнах до отсрещната страна и се обърнах, Джери вече беше минал през дупката в плета и крачеше към къщи.

Следващите две седмици двамата с Джери заговорничехме в пълна тайна. Виждахме се скришом в кръчми и ресторанти, за да обсъждаме плана си, а понякога Джери се отбиваше в службата след работа, затваряхме вратата и провеждахме стратегическо съвещание. Щом се появеше неуточнен момент, Джери казваше: „А как е постъпил приятелят ти?“, аз увъртах, за да спечеля време, а накрая предлагах: „Ще му се обадя да го попитам.“

След много срещи и много разговори се договорихме по следните въпроси:

1. Началото на акцията ще бъде в съботен ден.

2. Вечерта на съответния ден да заведем жените си в хубав ресторант; да отидем четиримата.

3. Двамата с Джери да излезем от къщите си и да минем през дупката в плета точно в един часа след полунощ.

4. Вместо да будуваме в тъмното до един часа, щом жените ни заспят, всеки да слезе в кухнята и да пие кафе.

5. При непредвидени обстоятелства да използуваме идеята с позвъняването на вратата.

6. Разминаването ни при завръщането да стане точно в два часа.

7. Докато всеки е в чуждото легло, на въпросите от страна на жената (ако задава въпроси) да се отговаря с „Х-м, х-м!“, произнасяно със стиснати устни.