Кит Далтон - Законът на Морган

— Какво е толкова смешното? — попита Тикнор.

— Нищо — отвърна той. — Просто ми е смешно.

— Не виждам нищо смешно във всичко това. Ако не беше ударил дебелия тъпанар, вече щеше да лежи студен.

Морган започна да усеща болката по лицето си, едната половина го смъдеше и като че ли започваше да му излиза цицина.

— Нямаше смисъл да го застрелваш. Латимър просто беше пиян, а и не беше въоръжен. Ако беше го убил, щеше да увиснеш на въжето.

Момчето вдигна шапката от земята му.

— Все едно: той нямаше право да прави това.

Морган отупа шапката си и я сложи на главата си.

— Разбира се, че не беше правилно, но не може да убиваш всеки, който те закачи, тогава няма да стигнат гробищата за всички. Ти си прекалено нервен за това оръжие, момче, но и прекалено добър. Затова, ако наистина се наложи, може да го използваш, но не и за такива дребни неприятности.

След тези думи се приближи до Латимър, който все още лежеше в несвяст на земята.

— Как е? — попита загрижено. — Май го ударих прекалено силно.

— Ще оживее — отвърна единият. — Нали знаеш, че когато не е пиян, е приятен.

Морган кимна разбиращо, след това тръгна, а момчето веднага го последва.

— Какво искаше да постигнеш с това, мистър Морган? Да попиташ за здравето на мъжа, който стори такива неща?

Морган даже и не забави крачка.

— Просто исках да съм сигурен, че не съм му спукал главата и че няма да умре. Ако се случи това, законът веднага ще започне да ни преследва, а точно това не трябва да се случва. И стига си се влачил след мен, имаме достатъчно работа за вършене.

Долу на Локвата, така наричаха доковете, слизаха пасажерите на един от параходите, който тъкмо беше пристигнал. Повечето бяха мъже, а някои от тях можеха и да наемниците, които Холидей привикваше от Сан Фран-циско. На нищожна цена можеше да се наемат всякакви наемници, но той не беше повярвал напълно в измишльотините на Лаура. Все пак щеше да предаде информацията на генерала, защото така беше обещал. А какво щеше да реши генералът, си беше негова работа.

По пътя си към конюшните се спряха да послушат оратора, който говореше пред някакво събиране. Такова събиране през деня си беше повече от странно. Обикновено тези неща се правеха през нощта, на запалени факли и под ударите на барабан. Нямаше ораторска платформа, използваха верандата на малък хотел, който гледаше към главната улица.

Ораторът беше на около четиридесет години, с разрошени коси и налудничави очи. Морган успя да разпознае в него гръмогласен политик, който веднъж беше минал през Спейд Бит, за да събира гласове. Отнасяше се за нещо като териториално представяне. Сега обаче той псуваше и проклинаше индианците, наричайки ги червени негри, внушаваше, че е необходимо да бъдат изселени от тази територия, а ако откажат, да бъдат очистени до крак. Не говореше за точно определено племе. Смяташе, че всички индианци са червени негри и жестоки убийци, спънка за обществото и прогреса и трябва да се махнат или да бъдат избити.

— Не трябва да показваме никаква милост — викашетой, — защото и те няма да се смилят над нас. Ако не ги накараме да се махнат сега, след това ще е много късно. Тези от вас, които бяха тук през последната война, знаят какво искам да кажа. Преди армията да успее да сгащи това жестоко червено копеле Джоузеф и неговите хора, които се опитаха да се измъкнат в Канада, диваците колеха, палеха и изнасилваха навсякъде по тези места. Загубих семейството си заради тези мърши. Те изнасилиха дъщеря ми и жена ми, обезобразиха ги, след което ги убиха и скалпираха. И ако се наложи, ще го направят пак, ще го сторят на собствените ви жени и затова трябва да ги спрем, преди да са започнали.

Отпи от чашата вода, която стоеше на земята до него, след това продължи:

— Генерал фил Шеридан има право, приятели. Той казва, че „Единствено мъртвият индианец е добър индианец“ и това са верни думи. И искам да ви кажа, че Шеридан не използва тези думи, за да набира гласове. Той се е борил срещу индианците дълго време и доста сурово, избивал ги е до крак, унищожавал е лагерите им и истински мрази червените копелета. Той предлага да бъдат избити, да няма повече мир с тях, никакви договори, земята трябва да бъде изчистена от тяхното присъствие…

— Ела — обърна се Морган към момчето. — Наслушахме се на достатъчно глупости за днес.

— Но това не са глупости, мистър Морган.

— Глупости са. Хората на вожда Джоузеф са направили всичко това, но и нашите хора са направили същото и с тях. Това беше мръсна, жестока война. Натиснахме силно Джоузеф и той ни го върна. Ако се случи нещо такова, индианците нямат разбирания за цивилизована война. Те измъчват, изнасилват, убиват старците и децата. Както каза мъжът, това може да се случи отново. Но различното сега е, че Холидей се опитва да го направи. Едно надигаме на индианците ще бъде извинението, за което мечтае. Той иска това, за да разбие индианците, да убие колкото се може повече от тях, а останалите да извози в Оклахома. Проблемът е, че това може да не се окаже толкова лесно. Ако все пак започнат да ги изселват, всички могат да се укрит из пущинаците и тогава наистина ще падне голямо клане, защото няма да се дадат доброволно. Ще нападат и убиват точно както и Джоузеф, и много хора ще умрат, преди да ги спрат.