Кит Далтон - Законът на Морган

Действително, малко след като свърши, тя се съвзе, но не така, както той очакваше. Лаура наистина започна да се ядосва: беше му казала всичко, довери му се, а той нищо не й казваше.

— Разочарована съм от теб — каза тя, докато смъкваше предпазителя от члена му. За отмъщение изсипа съдържанието му през прозореца на улицата, след това го прибра в джоба си. Вероятно за да го измие, помисли си той.

— Съжалявам — отвърна той, — но нямам какво да ти кажа. Ако имах, щях да ти кажа, честно.

Тя веднага скочи и започна да се облича бързо.

— Върви по дяволите, гаден лъжец. — Когато излизаше, трясна ядно вратата.

Морган се облече лениво, след това слезе, за да огледа къде е момчето. Видя го да седи на верандата и да си чисти ноктите с джобния нож.

— Когато тази мис Йодър излезе оттук, изглеждаше доста разярена. — Момчето даже не се усмихна. — Мисля си, че не сте се сработили. Много лошо, защото беше сладка.

— Да. Хайде да отидем да изпием две бири. Искам да говоря с теб. Яде ли?

Момчето се изправи.

— Няма начин. Цените в този град са ужасни!

— Не се плаши, аз ще те нахраня. Ела.

Не забелязаха никъде Лаура, което обаче не означаваше, че не ги наблюдава отнякъде скришно. Информацията за оръжието може да се окаже само желание, даже и ако самата тя си вярваше на това. Въпреки професионалните й качества имаше нещо капризно в нея. Ако искаше нещо да е истина, тогава то е истина. От друга страна, историята с пушките може да е хитър ход да го прати за зелен хайвер, да го отдели от рутинната му работа, да открие с какво се е захванал Холидей.

Влязоха в едно друго заведение и Морган плати две бири, след което седнаха на една маса, от която тъкмо ставаха трима мъже. Това беше голямо и шумно място. Тук даже имаше и състав, който свиреше на импровизиран подиум до бара. Някои от пиячите бяха моряци от корабите. Огледа внимателно всеки един, но не забеляза нито една позната физиономия, за което беше искрено благодарен.

След секс винаги го избиваше на жажда и той пресуши първата халба на няколко глътки. Беше толкова шумно, че момчето трябваше да се наведе напред, за да чуе какво му говори, но по този начин никой не можеше да ги чуе.

Морган му разказа за пушките и всичко, което получи в отговор, беше само едно кимване.

— Това може да са глупости, но ще се наложи да проверим. Ако наистина агентите на Холидей раздават оръжие на индианците, това може да означава само голям проблем за всички племена. Какво може да го спре да каже, че индианците купуват и укриват оръжие, планирайки война, като чакат само удобното време, за да я за почнат.

Тикнор обаче беше методичен.

— Но как можем да открием оръжията, ако са скрити?

— Няма да търсим пушките — отвърна Морган. — Това, което трябва да направим, е да отидем до там и аз ще говоря със свещеника. Казва се Бодро. Чувал съм за него, че познавал индианците по-добре от всеки друг. Може пък той да има да ни каже нещо.

Момчето се наведе още по-напред.

— Не мислиш ли, че ще е смешно да крият в мисията пушки, а? Бих казал, че резерватът ще е по-приемлив. Там можеш да намериш лудите, които не биха искали да бъдат открити. За тях оръжията вече са нещо приемливо.

Момчето говореше истината. Трябваше да се провери. От това, което беше чувал, беше разбрал, че индианците в тази мисия били доста щастливи. Този отец Бодро се отнасял с тях добре, не ги поучавал толкова яростно, колкото баптистките или методистките мисионери по другите части. Той беше як мъж, някога военен свещенник, а сега защитаваше индианците от заселниците, които ги мразеха, и гонеше продавачите на алкохол, които винаги се навъртаха покрай индианците, знаейки склонността им да се напиват за щяло и нещяло. Ако не искаха някого в мисията, той нямаше право да остава там. Всеки човек имаше право да се върне в резервата, където обаче животът беше труден, храната — оскъдна и нямаше никакви удобства. Доколкото Морган знаеше, никой не беше направил такова нещо и даже старият вожд Нотус стана добър католик и смяташе да си остане там.

Тикнор рисуваше въображаеми картинки по масата с пръст.

— Те няма да кажат на свещеника за пушките. Ако е така, трябва да ги вкарат вътре, когато го няма, и да ги скрият много добре. Така че и да има такова нещо, те ще отрекат.

— Няма и съмнение, че ще го направят в началото — кимна Морган. — Но отец Бодро е известен като суров и много умен човек. Както и да е, индианците са лоши лъжци, защото не са научени на това за разлика от нас. Мисля, че отецът ще разбере, ако го излъжат. Ако реши, че го лъжат, ако сметне, че крият някъде оръжие, тогава ще се наложи да отидеш до Боис, за да информираш генерала. Ако не се е появил още, ще го изчакаш. Няма да оставаш никакви съобщения, разбра ли ме?