Кит Далтон - Законът на Морган

— Ще си починем малко — прошепна тя и нежно го дръпна назад. — А когато си готов, ще го направим отново, след което пак ще починем и ще го направим. Така можем да си прекараме целия ден. — Тя се наведе над него. — Чувствам те така, сякаш те познавам от много време насам. Имам желание да ти се доверя. И ти ли изпитваш същото? Надявам се да е така.

— Да. — Морган не можеше да й повярва и по-скоро би я изгонил, отколкото да й се довери. Но сега предпочиташе да е до него.

Тя се пресегна и започна да си играе с члена му, на който все още стоеше предпазителят.

— Тогава защо не ми кажеш дали работиш за генерал Хауърд? Написах му писмо за Холидей, но той даже не ми отговори. Искам да му помогна, мразя Холидей.

— Мисля, че доста хора го мразят. Но аз не работя за генерала и най-малко срещу Холидей. Аз вече съм само конегледач и бих искал да ми повярваш.

Сега тя си играеше с тестисите му.

— Не ти вярвам и това ме кара да се чувствам зле. Знам, че работиш за генерала, колкото и да се опитваш да отричаш. Затова ще ти дам информация, която можеш да му пратиш.

Морган не знаеше какво да каже, затова кимна.

— Е, добре. Слушам те.

— Холидей събира наемници от Сан франциско. Чух Нийл да говори с човека, който ги вербува. Беше късно вечерта, бях забравила бележника си и се върнах, за да го взема. Бяха в офиса на Нийл и не ме чуха, когато влязох. Нийл е един от любимците на Холидей и винаги се държи студено и надменно, та кой може да му навреди?

Морган не знаеше дали трябва да й вярва. В Айдахо имаше предостатъчно наемници. Защо да взема убийци от Сан франциско? Явно Холидей не искаше да има местни, защото можеха да започнат да приказват. Както и да е, трябваше да прати информацията на генерала, а той ще реши какво да прави по-нататък.

— Не изглеждаш много заинтересован — обади се раздразнено тя, когато видя, че той няма намерение да й отговори нещо. — Е, добре, ето ти и нещо, което би те стреснало. Агентите на Холидей, неговите „уши“, дават пушки на индианците. Малки пратки за тези, които искат. Преди три седмици млад индианец от мисията на отец Бодро дойде тук, за да говори с Нийл. Един от агентите на Холидей беше с него. Пушките нямаше да стрелят срещу белите, а срещу индианците, които бяха лоялни на вонящия свещенник. Това бяха думите му. Искаше да убие и свещеника, и тези, които му лижат задника. Говореше доста сносен английски. Нийл му каза, че може да даде оръжие само при положение, че то няма да се използва срещу белите заселници. Ако обаче възникнеше война, мисията, която щеше да остане не трябваше да се забърква в нея. Желанието на Холидей е било да бъдат преместени всички индианци. Това е бизнес, така каза Нийл. Умните индианци трябва да правят това, което Холидей иска, ако не искат самите те да си имат неприятности.

— Доста хитро — отвърна той.

— Те си паснаха идеално — каза тя. — Знаеш ли къде е мисията на отец Бодро?

— Районът на река Салмон или някъде там. Чух за това. Появи се по вестниците. Отец Бодро получи специално разрешение да започне мисия с хората от резервата Лапваи северно оттук. Искаше да направи експеримент, даваше за пример това, което се случи през войната с нез перс. Всички в резервата бяха безделници, пияници и отчаяни хора.

— Доста добре си информиран.

— Чета вестници. Когато започва мисията си, той е бил обграден от враждебно настроени хора. Повечето хора мислеха, че индианците от племето нез перс трябва да си останат в резервата, където им е мястото. Затова се стигаше до спорове между политиците.

— Тогава още не бях тук — прекъсна го Лаура. — Мисля си, че младият индианец иска да очисти свещеника и помощника му, който му помага за мисията. Името му е Нотус, което на техен език означава „Добре е“. Той е възразстен човек и е много лоялен към свещеника.

Това можеше да бъде истина, помисли си Морган. В племената винаги имаше горещи глави, които искаха да докажат себе си в битки. Смелчаци, които мечтаят за великите дни, когато мъжете са били воини и велики ловци, а не земевладелци. Повечето от тях бяха задници и мечтите им бяха просто глупости. Но споменът за клането при Къстер все още не беше заличен.

Начука още веднъж Лаура, но този път тя беше намусена и раздразнена, защото той не й отговори на въпросите. Това вече не беше добре, защото смяташе да я чука целия ден и може би и през нощта. Момчето можеше да си намери друга стая. Но начинът, по който се държа тя, го наведе на мисълта, че това нямаше да стане. Той я люби със страст, като си мислеше, че това може й да помогне да се съвземе.