Ашли Сноу - Мод

— Но, мистър Бенет — възрази Мод, — трупата Стенбъри не е известна със своите Шекспирови драми. Ние сме по-добри в леките комедии — Конгрийв, Стийл…

— И Дезмънд. О, знам това. Но някакви дърдорещи чужденци, които се правят на глупаци пред напудрени красавици, не са точно това, за което колонистите копнеят. Освен това в Америка съществува силна вълна пуританизъм, дори в Ню Йорк. Ако видят, че им се предлага култура, няма да бързат да затворят театъра.

— Е-е — провлече Франсис, докато оправяше един дълъг, прозрачен шал, който вятърът заплашваше да отнесе. — Мисля, че мис Мейкджой трябва да говори само от свое име. Всеки може да ви каже, че съм широко известна със своята Порция, а също и със своята Жулиета.

— Малко си старичка за Жулиета, скъпа — обади се Харви иронично.

— Да — изкикоти се Кити. — По-скоро е за лейди Макбет.

— Стига вече — сгълча ги Бенет. — Ще има достатъчно роли за всички ви. Ще започнем с „Невинният покаяник“, после ще продължим с „Недоволният съпруг“. Ще приключим списъка с „Венецианският търговец“, „Всичко за любовта“, „Небрежният съпруг“ и „Лондонският търговец“. Имаме и нови членове. Това ще означава усилени репетиции.

В действителност Мод бе благодарна, че Бенет им възлагаше толкова работа. За нея това означаваше по-малко да се пита дали постъпва правилно, като напуска Англия, или да се тревожи за Алън и Джеръми. Даже останалите членове на трупата бързо се приспособиха. Кити се залепи за един от новопостъпилите младежи, докато Франсис започна да се заглежда по хубавия първи помощник, който с жар откликна на интереса й. Единствената трудност възникна някъде по средата на пътя, когато се случиха няколко бурни дни и вятърът подмяташе кораба като черупка сред разяреното море. Тогава Мод за първи път научи какво в действителност означава mal de mer. През цялото време тя не се надигна от неудобната си койка, не можеше да поеме и една хапка и не след дълго искаше корабът да потъне и това да сложи край на мъките й.

После времето се проясни, корабът започна отново да се полюшва леко, блаженото слънце се показа и репетициите на палубата се възобновиха.

Сега Бенет започна още повече да ги пришпорва, за да наваксат загубеното време. Едва четири дни преди да стигнат Северна Америка намалиха темпото и в продължение на един ден и една нощ се поклащаха равнодушно, докато вятърът отново ги подхвана, успокоявайки по този начин загрижения Бенет.

— Не знам — продължаваше да мърмори той. — Още не сте готови. Има още много неща за изглаждане, а ми се искаше да започнем веднага с представленията, щом наемем театрална зала.

— Повечето играем заедно от месеци — опита да го успокои Ева. — Не вярвам да сме толкова зле. Всъщност, колко враждебна може да е американската публика?

— Говори се, че замерят актьорите, ако нещо не им хареса.

— Това се случва и в Англия — обади се съпругът й. — Спомням си една плевня в Шрузбърг, където човек не можеше да мине по сцената, защото земята бе зарита със зеленчуци.

— Да — добави Франсис, — а спомняте ли си какво стана в Йорк? Онзи с кожения камшик? Искаше да ни нашиба всичките, ако не остане доволен от нас.

— Той беше леко пийнал.

Споменът накара Кити да се разсмее.

— И щеше да го направи, ако Алън не го бе пипнал за яката и не го бе изхвърлил от салона.

— Как бих искала Алън да е тук — обади се тъжно Ева.

— Трябва да се присъедини към вас във Филаделфия — бързо се намеси Бенет. — Надявам се да го стори, защото присъствието му е неоценимо, както и на Джеръми Оукс. Всъщност, ако бях сигурен, че Джеръми ще е там със своята торба с вълшебства, нямаше да се безпокоя толкова.

— Но той ще бъде там — каза Франсис. — Мод, ти обеща… Мод хвърли бърз поглед към Бенет.

— Алън обеща, че ще бъде.

Тя знаеше, че Бенет почти не се надява двамата да избягат от армията, но самата Мод не искаше да повярва, че няма да успеят. Алън вярваше, че всичко ще мине благополучно, иначе нямаше да й каже да го последва с трупата.

— Е, вие във всички случаи трябва да сте подготвени, а ако се появят, още по-добре. Хайде сега да изиграем още веднъж първа сцена от „Невинният покаяник“.

Мод бе така привикнала да е заобиколена с вода отвсякъде, докъдето погледът й стига, че когато една сутрин забеляза земя, й се стори, че самият бряг е нещо чуждо и непознато. Той бе само тъмно петно на сивия хоризонт. И все пак, когато от наблюдателницата се чу вик: „Земя!“ и тя се спусна към перилата заедно с останалите пътници, почувства как в нея се поражда и надига трепет при мисълта, че щеше да стъпи на нова земя, нова страна. Идеята, че за първи път в живота си щеше да посети земя, която не е английска, едновременно я вълнуваше и малко я плашеше.