Ашли Сноу - Мод

— Това ли е Филаделфия? — попита тя Джошуа Бенет, който бе застанал до нея и се взираше в дългата тъмна ивица земя с доволна усмивка. „За него това е дом“ — помисли Мод с лека тъга, като си спомни колко далеч се намираха вече от Англия.

— О, не. Това е провинция Джърси. Още имаме доста път по вода, после ще се движим успоредно на брега известно време, докато стигнем един залив и реката, която ще ни отведе до пристана на Уотърстрийт. Ще мине още малко време, докато се приближим достатъчно, за да видим истинския бряг. Но вятърът е благоприятен. Ако се задържи, трябва да сме в пристанището утре сутринта.

Изглежда, предстоеше да се чака дълго. Тъмното петно земя я дразнеше и примамваше цели часове, преди да се приближат достатъчно, за да може да различи формите на ниските хълмове и зелените гори. Следобеда тя още стоеше до перилата и наблюдаваше как от зелените хълмове изникват пасища, различаваше белите силуети на фермите с дълги прави редици от сгради, разположени безразборно около къщите и допълнителните постройки, сякаш някой небрежно ги бе захвърлил там. Неравни бели плажни ивици, които се изкачваха към гъсти гори, чиито дървета бяха толкова огромни, че тя ги разглеждаше с благоговение. Бе очаквала да види планини, но нямаше. Само ниски, вълнообразни хълмове, по-високи от хълмистите области в Съфолк, но и по-сухи — тук нямаше и помен от многобройните канали. Гъстите гори изглеждаха така, сякаш дивите индианци щяха да изскочат всеки момент иззад дърветата с рев и бойни викове, размахвайки томахавките си, както бе чувала, че правят. Ала никой не се появи. Брегът изглеждаше толкова мирен и спокоен, колкото всеки бряг в Англия. Ако не бяха високите дървета, гъстите гори и свежата зеленина, тя можеше да си помисли, че наблюдава как пред очите й се нижат областите и полята на Англия.

Едва в късния следобед, когато Мод се взираше в хоризонта известно време, изведнъж й хрумна колко обширна и пуста бе страната, която сега се простираше пред нея. Тук-там някоя фермичка или струпани една до друга ниски къщи бяха като мънички оазиси в пустиня от некултивирана земя. Никъде в Англия не можеха да се видят гори, заемащи цели мили от територията. Бенет й беше казал, че американската пустиня се простира далеч на запад, на стотици мили отвъд бреговата линия, но на нея й се струваше, че целият континент бе една пустиня. В сравнение с Англия — може би.

По тъмно „Мария Луиза“ акостира в канала, за да изчака прилива, който щеше да ги отведе в залива Чеспийк. Мод бе твърде развълнувана, за да заспи, и стана веднага щом чу как вятърът запърха в платната, още преди да се зазори. Докато първите слънчеви лъчи обагряха в сребристо морето, тя стоеше близо до носа, вкопчена в перилата, и се взираше към брега, нетърпелива да забележи първите знаци, които да й покажат, че наближават Филаделфия.

Движеха се мудно с прилива, следвайки един проток, който се превърна в река. Тук имаше много повече ферми, отколкото бе видяла предния ден. В по-голямата си част те бяха ниски, квадратни постройки, изградени от сив камък, който блестеше на утринното слънце, сякаш бе прясно варосан. Стояха в сурово непокорство срещу гъстите гори, които ги заобикаляха, по полята се чернееха дънери там, където земята е била разчиствана. Около тях в правилни квадрати се издигаха бели огради, които означаваха ливадите, допълнителните постройки или кошарите. Кафяви и бели крави пасяха трева, която бе толкова зелена, колкото в Англия, но, както даже от палубата можеше да се прецени, по-гъста и сочна.

Бе изумена от птиците. Те бяха навсякъде, един конвой, който придружаваше кораба, докато се движеше по канала, като крещяха за поздрав, гмуркаха се и се издигаха в попътния вятър. И рибите във водата около кораба бяха тлъсти и огромни. Цели ята образуваха пяна на двадесет фута разстояние или кръжаха толкова близо до кораба, че тя почти можеше да ги преброи от палубата, само дето бяха толкова много, че бе невъзможно да се преброят. Докато първите покриви на града се показаха, тя вече усещаше, че това е девствена земя, незасегната от цели години използване, неизхабена от употреба. В сравнение с нея Англия изглеждаше стара и уморена.

Филаделфия бе още едно откритие. Тя помириса града, преди да го види, но това важеше за всеки пристанищен град.

Това бе земна миризма, едновременно на риба, кедрови кораби от островите и всички комбинирани миризми от кея на захар, ром, подправки, катран, тютюн и кафе. Частици от тези стоки се носеха по повърхността на реката дълго преди тя да забележи неравната гора от мачти в непосредствена близост до града. По-нататък във водата бяха закотвени още кораби, които чакаха лодките да докарат стоки и пътници към и от пристана. „Мария Луиза“ акостира до тях и Мод трябваше да обуздае нетърпението си да слезе на брега, когато Бенет й заръча да чака при останалите, докато той уреди къде да отседнат.