Ашли Сноу - Мод

Той се завърна в ранния следобед и едва тогава тя слезе по нестабилната стълба и се настани в една лодка, която я отведе на брега по лъкатушещ път между корабите. Бенет й подаде ръка на излизане от лодката и докато се изкачваше по ниските стъпала до каменния пристан. Тя се огледа наоколо със светнали очи, опитвайки се да възприеме всичко наведнъж.

Пристанището представляваше дълга павирана улица, която се простираше по протежение на града. Откъм страната на водата бяха натрупани варели, щайги, кутии и бали във всякакви размери и форми. Отсреща следваха една след друга сгради, повечето дървени, но някои от яркочервени тухли, които, изглежда, бяха построени наскоро. Нито една не бе висока и нямаше онази тъмно махагонова патина, която толкова често се срещаше в родината й. След като всички слязоха на брега, Бенет ги поведе с бърза крачка по улицата, а Мод се извиваше и обръщаше, гледайки с копнеж витрините на магазините и кръчмите, изпълнена с желание да надзърне вътре.

Вниманието й бързо се пренесе върху тълпите, през които си пробиваха път. Хората в този град бяха също така неповторими, както и сградите. Мод без свян се взираше в негрите, в жените с ярки тюрбани и широки поли, и в мъжете с домашно тъкани ризи и кръгли плоски шапки. Бе виждала неколцина африканци в Бристол, но не толкова много колкото във Филаделфия. Тук-там измежду тях се виждаха шкембести мъже в черни палта със строга кройка, домакини, сложили бели бонета с къдрички изпод скромни сламени шапки, изискани господа с напудрени перуки и атлазени жакети, селянки с рокли на тъмни райета и селяни с ризи от груб плат. Повечето от тях се познаваха по говора съчетание от диалекти, които никога преди не бе чувала, дори в космополитния Лондон. Напевната смесена реч на африканците с карибския ритъм. Шотландският гърлен диалект със силните немски и скандинавски акценти. Дори английският им бе различен. Докато напуснаха пристанището и свиха по една от улиците, водеща към вътрешността тя бе разпознала лондонски, източно английски, корнуолски и акцент от северен Йоркшир.

Там бяха и войниците, чиито алени, зелени и наситено сини куртки обозначаваха различните им полкове. Те бяха навред и Мод скоро разбра, че би било безполезно да търси измежду тях познатото лице на Алън. Освен това наоколо имаше твърде много други интересни неща, за да се съсредоточи само върху военните.

Когато напуснаха крайбрежната улица, въздухът се прочисти. Широките търговски улици с вдлъбнатини по средата и стълбове, поставени близо до къщите, за да предпазват пешеходците от уличното движение, бяха оградени от двете страни с дървета. Бе виждала такива улици в Лондон, но само в по-изисканите квартали. Повечето къщи тук бяха от червени тухли и камък, и всички изглеждаха еднакви. Тя се удивляваше на липсата на зелена плесен, каквато имаше навсякъде по вековните сгради в родината й. Бе освежаващо да се озовеш на място, където всичко изглеждаше така младо.

Не след дълго тя разбра, че колкото и да бе нов, този град бе запазил някои от страховитите особености на родната страна. В единия край на широка и зелена общинска алея, покрай която минаха, Мод забеляза един позорен стълб, познат й от малкото родно селце. Близо до него се извисяваше страшният силует на бесилката, която явно представляваше такава част от живота в колониите, каквато и в най-малката област в Англия. Когато Джошуа Бенет посочи една огромна купчина от сив камък и уточни, че това е местният затвор за длъжници, тя започна да се пита дали не е очаквала прекалено много от тази нова страна.

Е, да, наистина, не бе рай. Бе още нова и очарователна, и тя смяташе да й се наслаждава.

Стигнаха до крайната цел на пътуването си, когато свиха в една странична уличка и се озоваха пред двуетажна дървена къща с боядисани в яркочервено капаци на прозорците. Изглеждаше удобна и приканваща, и Мод се зарадва, когато Бенет им съобщи, че тук е запазил стаи за жените, а неженените мъже ще отседнат две къщи по-нататък. Една едра жена с огромно боне и престилка, широка като чаршаф, ги покани вътре и ги поведе нагоре по стълбите. Къщата бе подредена по-скоро практично, отколкото луксозно, но изглеждаше достатъчно удобна. Ева и Греъм получиха една обща стая, Кити и Франсис — друга, а Мод, за нейна радост, бе въведена в малката стаичка под стряхата, в която се побираше само едно дъсчено легло и неголям скрин. Едно тенекиено огледало над тоалетката отразяваше светлината, идваща от прозорчето на капандурата, приятно украсена с надиплена, домашно тъкана завеска. След три седмици, прекарани в тясната корабна каюта, мисълта, че разполага с тази чиста, слънчева стая, бе като небесен дар.