Ашли Сноу - Мод

— Щом можем да се върнем — каза Ева, скръстила ръце на пищната си гръд. — Не искаме да оставаме в такава примитивна обстановка, нали, Греъм, скъпи?

— Не, не. Никак даже. Мистър Бенет обясни ли ти как ще се върнем, Мод?

— Ще получим процент от печалбата. Трябва да имаме достатъчно пари за обратно. Така са правили и други трупи.

Коръм Дод избоботи, като заваляше думите по обичайния си начин:

— А, без мен. Пътуването с кораб ме разболява. Ще остана в добрата стара Англия, ако не възразявате.

— О, но ти трябва да дойдеш — извика Мод.

— Ще се оправим и без него — с презрение в гласа се обади Кити. — Все ще се намери някой пияница в колониите, който да го замести. Нямаме нужда от него.

Коръм й хвърли свиреп поглед.

— Безценна Кити. Изкушавам се да дойда само за да видя как ще бъдеш изядена от индианците. Чувал съм, че обичат шунката.

— Със сигурност ще предпочетат теб пред мен.

— Престанете! — извика Мод. — Не е време за разправии. Ако искате да се видим с Алън във Филаделфия, трябва да действаме много бързо.

Франсис направи презрителна гримаса.

— Наистина смятам за много непочтено от негова страна да се измъкне сам, без първо да ни попита. Откъде е бил толкова сигурен, че ще го последваш? И после, да те остави да уреждаш всичко… Можеше поне да попита мен.

— Стана толкова внезапно — измърмори Мод. — Коръм, ако наистина си решил да не идваш, мисля, че можем да намерим някого, който да заеме мястото ти. А ти, Роуланд?

Роуланд Харви изправи мъртвешки слабата си фигура от един стол близо до края на сцената.

— О, винаги съм навит за приключения. Мисля, че това е страхотна идея. Познавам няколко човека, които ще се съгласят да дойдат, ако Коръм сериозно смята да остане. Да ги попитам ли?

— Да. Няма нищо лошо в това. А на кораба ще имаме достатъчно време за репетиции. Добре тогава, значи е решено.

Когато по-късно надникна в касата на трупата, тя разбра, че парите няма да им стигнат за път дори със собствените й незначителни спестявания. Мод прехвърли в ума си всички съществуващи възможности да се набавят останалите средства, но се спря само на една. Бе неприятна и не съдържаше особени изгледи за успех. Все пак, решена да положи това усилие, тя се загърна с една пелерина, за да се предпази от появилия се източен вятър, и забърза към пристанището. За щастие флагманският кораб на генерал Уилкс още не бе отплавал, въпреки че бе готов в очакване на отлива и на попътния вятър.

Нямаше да се учуди, ако изобщо откажеше да се срещне с нея. Когато я въведоха в тясната каюта, тя остана права известно време, докато той, седнал зад едно писалище, се бе задълбочил в писане на някакви документи. Мод знаеше, че по този начин той си отмъщава, затова изчака търпеливо. Накрая генералът вдигна глава.

— Мис Мейкджой. Изненадан съм от дързостта ви да дойдете тук. Много съм ви ядосан, мадам. Изключително ядосан.

Мод сведе поглед към ръцете си, опитвайки се да изглежда разкаяна, макар че в действителност не беше така.

— Имате всички основания да бъдете разгневен, генерале — отвърна тя смирено. — Непростимо бе да избягам така. Но наистина се появи един спешен случай, който изискваше моето присъствие. Ако не бе той, никога нямаше да си тръгна.

— Така нареченият от вас „спешен случай“ включваше Алън Дезмънд, доколкото разбирам. Видях го да влиза в къщата, докато докарвах колата. След това напразно ви търсих.

— Генерале, наистина съжалявам, че съм ви оскърбила. Истината е, че всъщност мистър Джеръми Оукс бе изпаднал в беда. Отряд за набиране на войници насила го бе хванал и ние се опитвахме да го спасим. Дори нямаше време за обяснения.

— Отряд за насилствено набиране ли? Били са от флота, предполагам. Те винаги отвличат хора, за да си запълнят корабите. — Той я погледна с подозрение, но усети как познатият чар на красивото й лице унищожаваше справедливия му гняв. — И успяхте ли?

— Не. Всъщност, накрая мистър Дезмънд замина с него.

Тръпка на надежда премина през огромния гръден кош на Уилкс.

— Искате да кажете, че е отпътувал?

— Точно така, генерале. И сега нашата трупа има възможност да пътува до Филаделфия, за да изнесе представление в колониите. Това, от което се нуждаем, е част от пътната такса. Мислех, че… ами, че може да ви хареса идеята да дойда с вас до Америка, тъй като отиваме там…

Тя замлъкна, но надеждата й се засили, когато видя как очите му светнаха от възбуда.

— Искате да дойдете в Америка? — повтори той, като се надигна от мястото си.