Ашли Сноу - Мод

Той им обърна гръб. Мод хвърли на Алън отчаян поглед и отново започна да хлипа, когато двама войници пристъпиха напред, за да ги избутат надолу по стълбите.

— Не можете да направите това! — извика Алън. — Индия ще убие Джеръми. Той няма да оцелее!

— В такъв случай можете да се успокоите — саркастично забеляза един войник, — защото не отиваме в Индия, а в Америка.

Стигнал вече до стълбата, Алън сграбчи перилата и спря.

— Какво казахте? Не отивате в Индия? Но аз мислех…

Мод го хвана за ръката.

— Опитах се да ти кажа. Има промяна в заповедите на генерал Уилкс. Ще се бият с французите във Филаделфия.

— Филаделфия ли? Стига си ме блъскал! — и той на свой ред тласна войника. — Почакай само минутка. Америка ли?

— Точно така. И ако не искате да отпътувате с нас, по-добре слизайте веднага от кораба.

— Само за момент. — Той се наведе, за да мине покрай войника, и се спусна към капитана. — Искате ли още един новобранец?

Капитанът го погледна изненадано, а Мод изпищя ужасено.

— Ако имаш предвид себе си, разбира се. Винаги може да ни потрябва силен, здрав мъж.

Откъсвайки се от хватката на войника, Мод изтича към Алън.

— Какво правиш? Полудял ли си?

— Отивам в армията. За мен това е единственият начин да се погрижа Джеръми да остане жив.

— Ами аз? Алън, не можеш просто така да заминеш и да ме оставиш!

Капитанът я погледна отвисоко.

— Вашата „сестра“ изглежда много привързана към вас.

— Сър, може ли за момент да си взема сбогом.

— По-добре е да побързаш. На този кораб няма място за жена.

Алън хвана Мод за лакътя и я поведе към перилата. Той се наведе съвсем близо до изплашеното й лице и прошепна:

— Иди да намериш Джошуа Бенет. Кажи му, че съм променил решението си и ще приемем предложението му. Обаче искаме да отидем във Филаделфия, не в Ню Йорк.

— Но представи си…

— Няма време да обсъждаме! Доведи трупата във Филаделфия. Щом този кораб стигне там, двамата с Джеръми ще намерим начин да се измъкнем от армията, с чест или не. Ще се срещнем там.

— Алън… не знам…

Той я прегърна и я целуна. Бе дълга, силна целувка, в която нямаше обещания, а сбогуване.

— Ще се видим в Америка.

Преди тя да успее да проговори, той се обърна и изчезна през люка. Мод щеше да го последва, ако войникът не бе я издърпал надолу по стълбата. Той я блъсна на паважа и тичешком се качи обратно на кораба. Незабавно дългата, пригодена за стълба дъска се вдигна във въздуха, издърпана от войниците на палубата.

Мод наблюдаваше безпомощно как суматохата на борда се увеличаваше. Някои от моряците се покатериха по въжетата, развързаха такелажа и го хвърлиха към протегнати в очакване ръце, гредите заскърцаха и застенаха, когато платната се опънаха и заплющяха на вятъра. В ужас тя видя как големият кораб се насочи бавно и тежко към открито море.

Все още не можеше да повярва, че Алън и Джеръми бяха на този кораб, който лениво се плъзгаше към Америка, оставяйки я сама. Как щеше да се справи? Ами ако останалите от трупата не искат да отидат в Америка? Какво щеше да стане, ако мистър Бенет повече не искаше артистите от Стенбъри?

Към смущението й се прибави и навременен гняв. Колко типично за Алън да се запилее на някакъв си свой кръстоносен поход и да я остави да събира парчетата. Напълно ще си го заслужи, ако сега се върне в Лондон и си изгради там собствен живот.

И повече да не го види? Мисълта за това бе непоносима. Тя тропна гневно с крак и размаха юмрук към огромната сянка на кораба, след което отиде да търси Джошуа Бенет.

Въпреки че Алън си бе представял как стои до перилата и наблюдава бреговете на Англия, които постепенно се изгубват от погледа му, той много скоро разбра, че това няма да стане. Едва бе написал името си в свитъка хартия пред капитана, когато една месеста ръка го сграбчи за рамото и го запокити към люка. Обърна се и видя огромен мъж с лице на горила, с тесен процеп вместо уста и малки очички, които студено се взираха в него изпод гъстите, черни вежди. Алън отблъсна ръката.

— Няма нужда да ме буташ.

— О, я виж ти какъв джентълмен! И трябва да му се говори учтиво. — Сержантът се наклони към лицето му, тънките му устни се изкривиха злобно. — А сега ще ти дам един урок. Първия. Вече не си джентълмен. Ти си редник в Кралските войски, а това е най-низшата форма на живот, наравно с хлебарката. А аз съм твоят сержант, което е най-висшата форма, освен капитана, когото няма да го е грижа, ако те смачкам с ботуша си като хлебарка. А сега слизай долу при останалите твари!