Ашли Сноу - Мод

Той се облегна на дъските и затвори очи. Лека усмивка затрептя на устните му. Наистина не му оставаше нищо друго, което да може да направи. След като бе узнал, че Уилкс отива в Америка, щеше да намери начин да го последва, все едно дали в армията или не. Нямаше да се успокои, докато не погледне тлъстия, грозен генерал в очите и не му каже защо ще го убие. Докато не му припомни за смелото и красиво младо момче, което така безсърдечно бе унищожил, и прекрасната жена, чиято ранна смърт бе причинил. Нищо и никой нямаше да му попречат да стори това.

Все пак с цялото си сърце Алън се надяваше, че Мод дори в момента търси Джошуа Бенет и се приготвя да го последва.

След като помисли малко, Мод реши, че е най-добре да почака до сутринта и тогава да се изправи пред Джошуа Бенет. След неколкочасов неспокоен сън тя се облече грижливо, за да изглежда възможно най-добре, и се запъти към странноприемницата, където бе отседнал. Откри го в слънчевата трапезария. Закусваше.

— И дума не може да става за това — измърмори той, докато се тъпчеше с бъбрек и яйца. — Моят театър е в Ню Йорк, не във Филаделфия. Въпреки че, да си призная, познавам града и наистина мога да ви уредя представление там. Но това е град, който няма славата на особено гостоприемен към пътуващите артисти. Пълен е с квакери, а те, както се знае, се противопоставят на всички развлечения. Членовете на нашето англиканско духовенство в Ню Йорк достатъчно се правят на благопристойни, но са джуджета в сравнение с певците на псалми във Филаделфия.

Въпреки че говореше убедено, Мод усети, че зад думите му е скрито колебание. Наведе се над масата и примигна няколко пъти.

— Но във Филаделфия има война, нали? А войниците се нуждаят от развлечения. Чувала съм, че много обичат пиесите и театъра.

— За Бога, жено, ние не се бием срещу французите по улиците на Филаделфия. Войната е в провинцията, в горите. Все пак в това, което казваш, има капка истина. Армията ще трябва да прекара известно време в града, докато чака да потегли към границата, а пиесите са често забавление сред бездействащите войници и техните офицери.

Мод мислено благодари за способността на Бенет да съзира две страни във всяко изказване.

— И предполагам, ще бъда нещо като „шлагер“, така ли? — попита тя и го дари с една от най-подкупващите си усмивки.

Той я погъделичка под брадичката.

— Ще бъдеш дори по-известна, отколкото си тук, в Бристол, защото няма да имаш конкуренция. Ами Дезмънд? Защо той не дойде да уреди тези въпроси?

Мод попи влагата по брадичката с носната си кърпа.

— Той отплава — измърмори тя.

Бенет й хвърли един изпитателен поглед.

— Щом е отплавал, значи е на някой от онези кораби. Не ми казвай, че се е присъединил към армията!

— Ами, да, но само временно. Виждате ли, Джеръми бе взет насила и Алън отиде да го наглежда. Щом веднъж се озоват в колониите, отново ще се присъединят към трупата.

— Значи заради това било всичко — каза Бенет и захвърли салфетката си на масата. За облекчение на Мод той тихо и гърлено се засмя. — Иска трупата му да се присъедини към него за едно американско турне. Бедният, заблуден глупчо. Ако си мисли, че може толкова лесно да се измъкне от армията, наистина е загазил.

Той се зае да изучава лицето на Мод. Горкото момиче бе така увлечено по Дезмънд, че бе готова да го последва отвъд океана в един свят, за който очевидно не знаеше нищо. И все пак бе толкова хубава и имаше такова присъствие на сцената, че той бе на мнение, че ще се справи много добре дори в обществото на тесногръдите филаделфийци. Особено ако имаше подходящ материал.

— Е, добре — въздъхна той. — Ще взема трупата ви на турне, но само ако си платите пътя. Имате ли пари?

Мод се въодушеви.

— Имам малко свои. Знам, че и трупата има някакви. Ще се оправим някак.

— Добре. Бъдете на пристанището след два дни, смятано от днес. Ще отплавате с пощенския кораб „Мария Луиза“. Не е много удобен, но не можете да искате това. Ще уредя нещата, а ти ще ми донесеш парите утре сутринта. Съгласна ли си?

— Съгласна съм.

Тя си тръгна след малко и сякаш изобщо не стъпваше по земята. Сега единственото, което трябваше да направи, бе да убеди трупата да предприеме това пътуване. Когато се изправи пред тях на подиума в залата, където изнасяха представления, се оказа, че е по-лесно, отколкото бе очаквала. И Франсис, и Кити бяха въодушевени от идеята да видят и завладеят нови светове в колониите.

Ева и съпругът й изказаха известни съмнения, но не се противопоставиха.