Ашли Сноу - Мод

— Ако събера остатъка от таксата.

— Така, така — каза Уилкс сияещ, заобиколи писалището и взе ръцете й в своите. — Мога ли да се надявам, че ако ви помогна, ще бъде възнаграден в края на пътуването? Знаете, че дълго чаках…

Мод погледна надолу към върховете на обувките си.

— Е… нищо не мога да обещая, но…

Бе мобилизирала цялата си способност да лъже, но това, като че ли го задоволи. Той я грабна и я притегли към себе си, след което залепи една дълга и много влажна целувка на устните й. Като се помъчи да не покаже отвращението си, тя успя да се откъсне от него, преди страстта му да вземе обезпокоителни размери.

— Смятам да уредя пътуването с „Мария Луиза“. Разбира се, ако намерите начин да ни заемете остатъка.

— Естествено, малка моя Мод. Познавам кораба. Сигурно ще се движи с нашия конвой за по-голяма сигурност. Така че ще пътуваме заедно, колко прекрасно! Колко ти трябват?

Тя назова цифрата и наблюдаваше как той отвори един сейф с ключ, който висеше на врата му, и отброи сумата.

— Дори можем да сметнем това като разход за армията — изсмя се той. — Забавление за военните части във Филаделфия, знаеш. Ето, скъпа, и ще чакам с нетърпение отплатата.

— Благодаря, генерал Уилкс. — Неохотно Мод го целуна лекичко по бузата и бързо се измъкна от протегнатите му ръце. — Ще говорим за това във Филаделфия.

Щом се озова навън, тя напълни гърдите си с глътка свеж въздух, прибра монетите в дамската си плетена чантичка и се загърна в наметката, за да се предпази от студения вятър. Докато бързаше да намери Джошуа Бенет, си мислеше какви неща трябваше да понася заради Алън Дезмънд!

Сега, когато нещата изглежда се нареждаха, тя се почувства по-уверена. Предстоеше да се опакова багажът, на трупата и нейният собствен, а времето бе много малко. Въпреки това Мод не се тревожеше. По-добре да е заета с отплаването, за да няма време да мисли какво прави.

Когато влезе в странноприемницата и се отправи към стаята си, от един стол се надигна някакъв мъж и й препречи пътя.

— Мадам — произнесе той с леден глас и едва-едва се поклони.

Мод отстъпи. Знаеше, че го е виждала преди, но трябваше да разрови паметта си, за да си спомни къде точно. После съзря двама войници, застанали до вратата, облечени в гвардейски униформи, които бе виждала на Лестърския площад. Усети, че пребледнява, когато погледна единия от мъжете, дошли да разговарят с Алън в лондонската им къща.

— Сър? — измърмори тя.

— Ваш покорен слуга, мадам. Джефри Евърли, секретар на министъра на флотата Вилтърс. Търся Алън Дезмънд.

— Няма го тук.

— Известно ми е. Бихте ли ми казали, моля, къде може да бъде открит?

— Ами не знам. Може да е… навсякъде.

Той бе доста висок — дори когато се наведе, се извисяваше над нея. Лицето му бе слабо, имаше малки, приближени едно до друго очи, между които стърчеше остър, дълъг нос. Гъстите му вежди се смръщиха и сякаш образуваха една права линия напряко на челото му. Мод си пое дълбоко дъх и в отговор му отправи войнствен поглед.

— Живеете заедно тук, нали?

— Алън прекарва известно време тук. Но често излиза по свои дела и не ми казва къде отива.

— Това не ме изненадва. Това обаче е нещо много сериозно, мадам. Правите сериозна грешка, ако знаете къде е и не ми казвате.

Мод се поколеба за момент.

— Не мога да ви помогна. За какво става въпрос?

Евърли размаха пред лицето и дебел хартиен свитък с огромен пурпурен печат и панделки, които се развяваха зловещо.

— Това е заповед за неговото арестуване.

Дланите й се овлажниха.

— По какво обвинение? — попита, все още вперила очи в намръщеното му лице.

— За измяна.

Мод усети, че коленете й омекват.

— Измяна! За това, че се е пошегувал с краля в няколко незначителни пиески? Но ние живеем в свободно общество, нали?

— Не става въпрос за театрални герои. Сега се сдобихме с доказателство за това, което отдавна подозирахме — че Алън Дезмънд е в конспирация с предатели якобити. Тази заповед ще го отведе в Тауър, където му е мястото.

Тя се извърна за момент, за да си възвърне самообладанието, каквото и да прави, не биваше да допусне този човек да забележи колко силно я засягат обвиненията му.

— Не мога да ви помогна — повтори гневно и се опита да мине покрай него. — Ако искате да претърсите стаите ми, моля, сторете го. Няма да намерите Алън тук.

Но щяха да намерят дрехите и реквизита му, което щеше да ги убеди, че той е още в Бристол.

Кракът й бе на първото стъпало, когато студеният глас на Евърли я спря.