Ашли Сноу - Мод

— Мислех, че този момент никога няма да настъпи — каза меко той, като я прегърна и притисна до себе си. — Това бе идеалната възможност.

— Какво правиш тук? Пусни ме!

Той я освободи само колкото да се наведе през прозореца и да извика на кочияша да ги закара в цитаделата. После ръцете му отново я обгърнаха и придърпаха към него. Тя се опита да се освободи, но дланите му обхванаха шията й и той повдигна брадичката й. Чувстваше горещия му дъх на бузата си, очите му светеха в тъмнината.

— Казах ти, че само изчаквам удобния случай. Бе въпрос само на удобна възможност и ти ми я даде тази вечер.

— Махни се от мен! Как смееш! Мадам Клоден ще ти взе ме главата за това.

— Клоден повече няма да те види. Няма да допусна тази грешка. Този път ще те отведа там, където няма да те намери.

Мраз изпълни сърцето й и се разпростря по цялото й тяло.

— Това е възмутително — извика тя и отново се опита да се освободи. Той придърпа лицето й и я целуна по устните. Срещу тях Мими седеше с разширени очи, после се опита да отдели ръцете му от Мод.

— Монсеньор, това не е прилично — каза тя и продължи с поток от френски ругатни. Превалоа се отърси от нея, сякаш бе досадно насекомо, и извика на кочияша да спре. После отвори вратата и изблъска Мими на улицата.

— Не можете да направите това! Мадам Клодет…

— Да те няма, момиче — сопна се Превалоа и се метна отново вътре, тъкмо навреме, за да сграбчи Мод, която се опитваше да се измъкне от другата страна. Затискайки с ръка устата и, той я върна обратно на седалката, стоварил тяло върху нейното. Тя усети как каретата отново потегли, тракайки леко по паважа. Опита се пак да се бори с кавалера, когато й хрумна, че е по-добре да му отвлича вниманието, докато Алън ги закара, накъдето пожелае. С разширени от страх очи тя се облегна назад, сякаш борбата я бе уморила.

— Така е по-добре — отбеляза Превалоа, целувайки шията й. — Колко съм копнял за това… — измърмори той, като със свободната си ръка смъкна роклята от рамото й и го зацелува, после премести устни по-надолу, към вдлъбнатината между гърдите й. — През цялото време… докато беше на сцената и другите мъже те опипваха с поглед и те желаеха, знаех, че ще бъдеш моя…

Мод скръцна със зъби и слабо се опита да го отблъсне. Колата сега се движеше така, че те се люлееха на кожените седалки и на няколко пъти едва не паднаха на пода. С устни той отмести края на роклята й, хвана откритото зърно на гърдата й и го засмука с наслада. Тя потисна отвращението си, спомняйки си, че колкото по-дълго го отвлича, толкова по-голяма бе възможността да се измъкнат.

Каретата ускори темпо. Мод реши да се остави в алчните му лапи, докато се отдалечат достатъчно от града. Бяха изминали само една-две мили обаче, когато каретата се удари в голям камък и двамата се озоваха на пода. Превалоа освободи устата й и вниманието му незабавно се изостри, щом разбра, че се движат по черен път, а не по павиран.

Той незабавно се озова до прозореца, свали го със замах и изкрещя на кочияша да спре. Мод скочи и отиде от другата страна, готова да слезе веднага щом колата намали скоростта. Когато тя спря, кавалерът блъсна вратата и изскочи навън, като заоглежда яростно тъмното поле, простиращо се от двете страни на пътя. Той погледна към кочияша и схватливият му ум веднага проумя факта, че нещо не бе както трябваше да бъде. Това със сигурност не бяха слугите на Клодет.

От другата страна на каретата Мод видя как Алън завърза поводите и слезе от капрата, за да се изправи лице в лице с французина.

— Виж ти — каза той, като отметна пелерината си и хвърли шапката си на седалката. — Това е риба, която не очаквах да хвана.

Мод отиде зад колата и започна да наблюдава двамата. Тогава усети ръка на рамото си, обърна се и видя Мими.

— Монсеньор Джеръми ме взе при себе си — прошепна момичето. Самият Джеръми се бе изправил до Алън, готов да се притече на помощ, ако е необходимо.

Мод за пръв път осъзна, че Алън си бе обръснал брадата. Превалоа се взря в лицето му и въздъхна.

— Дезмънд! — изсъска той. — Трябваше да се досетя.

— Същият — отвърна Алън, пристъпи към французина, замахна с юмрук и го удари в устата. Превалоа залитна назад и падна на земята, после се изправи до седнало положение и потърка брадата си.

— Това е за възмутителното ти отношение към Мод — сопна се Алън.

Превалоа леко се усмихна.

— Бой с юмруци, а? Типичното оръжие, което може да се очаква от един долен актьор!

Алън хвърли наметката си, разкривайки дълга сабя на кръста си. Като извади острието от ножницата, той каза: