Ашли Сноу - Мод

— Не можем ли да следваме реката чак до Хъдзън? — попита Мод с усмивка.

— Не, предпочитам опасностите на откритото море пред перспективата да хвърля ръкавица на французите. Освен това не държа отново да се срещам с индианци. Може следващия път да не ми провърви.

— Но колко далеч можем да стигнем в океана с такава малка гемия?

— Пиер се съгласи да ни откара до Луизбърг, където, ако имаме късмет, можем да вземем кораб до колониите. Но все пак още не сме излезли от гората. Онези оръдия могат да ни унищожат, ако Превалоа е вдигнал тревога.

Скоро на Мод й стана ясно, че Пиер познава реката като дланта си. Той ловко управляваше гемията по канала, промъквайки се бавно под светлините на Квебек — които зловещо блестяха в тъмнината, — под носа на временните жилища на френските войници при скалите, плъзгайки се под мрачната сянка на остров Орлеан…

Отпусна се, когато преминаха препятствието; скоро напуснаха Квебек, с всички опасности, които той криеше.

— Хайде да слезем долу — прошепна Алън в ухото й.

— Не си ли им нужен тук?

— Не. Джеръми и Пиер могат да управляват гемията. Искам да прекарам няколко мига насаме с теб.

По-нататъшни убеждения не й трябваха. Алън седна на койката и я притегли към себе си. Обхвана с длани лицето й и дълго и влюбено я целуна, после езиците им заизследваха взаимно формата си. Мод обгърна с ръце врата му и двамата, с преплетени тела, се излегнаха на койката. Тя прокара ръце през страните и врата му, опиянена от допира, после по гърдите и надолу към кръста му. Пръстите й пробягаха по нарастващата могилка по-надолу, извивката на хълбока му, мускулестото бедро и тя се наслади на познатото чувство.

По същия начин Алън усещаше меките форми на тялото й и не можеше да повярва, че отново я държи в ръцете си. Потърси с ръка глезена й, после се придвижи нагоре към съблазнителните извивки на краката и още по-нагоре, за да обхване това, за което копнееше. С пръсти той проникна във влажните дълбини, галеше и дразнеше, докато цялото й тяло се изпъна като струна, копнеещо за любов. Едва тогава той проникна в тялото й.

После дишането й се успокои, тя се притисна до него, чувствайки, че никога не е изпитвала такава съвършена радост.

Алън зарови пръсти в косата й и нежно целуна шията й.

— Не искам никога вече да те изгубя — прошепна той. — Ще се оженим веднага щом стигнем в Луизбърг.

Тялото й се напрегна, сянка помрачи щастието й. Никога не можеше да се омъжи за него. Това решение, взето в нощта, в която той й разказа историята си, бе валидно и сега. Той се нуждаеше от съпруга, богата и с благороден произход като него, която бе от същата класа. Щеше само да го повлече надолу, ако се ожени за нея.

— Докато сме заедно, само това има значение — отвърна тя; не искаше разногласията да помрачат радостта им от това, че са отново заедно.

Алън заспа в ръцете й. Тя го прегръщаше, милваше косата му и наблюдаваше как първите лъчи на зората проникват през процепите между дъските. Когато светлината се превърна в ясен ден, тя осъзна, че са наистина свободни.

Студеният вятър откъм Истривър пронизваше като с нож ефирната пелерина на Мод. Тя смъкна качулката върху лицето си, за да се предпази, и забави стъпки по разкаляния път. Това бе първата й зима в колониите и тя вече знаеше, че няма да е като зимите в Англия. Свежата есен бе обагрила листата в най-различни цветове, каквито не бе виждала досега: червен, златист, зелен, цинобър. Всичко бе по-живо. Обилният сняг от началото на декември вече почти се бе стопил и бяха останали само няколко кални петна по пътеките и плетовете, но студът бе намалял. Зимата бе по-мразовита и дълга, отколкото в Англия. Понякога мислеше, че никога няма да се стопли.

Намирайки пролука в движението на каруците и файтоните, тя се втурна през Док Стрийт към отсрещната страна, където бяха складовете на книжарите Крос и Краун. Спря и се загледа във витрините, на които бяха изложени стоки, току-що докарани от Лондон.

Последният роман на Шарлот Ленъкс, подвързан с тъмночервена кожа с позлатени краища, я привличаше като магнит. Имаше нова история на Римската империя и чудесно подбрана колекция от карти на Северна Америка. Това би било много интересно, помисли си тя, след като самата бе пропътувала големи разстояния из Нова Англия и Нова Франция.

За момент отново се пренесе в сребристото безбрежие на залива Свети Лорен и изоставения град Луизбърг. Френската крепост скоро бе паднала под атаките на англичаните и разрушените й сгради и почернели останки нямо свидетелстваха за жестоките бомбардировки и обсади, които бе понесла. Не съжаляваше, когато намериха толкова бързо кораб за Ню Йорк. Сега се чувстваше така, сякаш бе обходила целия свят, макар и да знаеше, че не е.