Ашли Сноу - Мод

— Но къде сте отседнали? Тук няма много безопасни места.

— В една кръчма в долния град, въпреки че не можем да останем там много дълго, защото ще събудим подозрение.

— Любов моя, трудно ли ти беше? Изглеждаш уморена, изтощена…

Тя го притисна.

— Не, не. Това е шокът от внезапната среща. О, Алън, вече бях изгубила надежда, че ще си отида от Квебек. Наблюдават ме през цялото време и макар че Клодет се старае да държи Превалоа далеч от мен, той ми каза, че само изчаква сгоден случай, за да ме отвлече.

Той прокара пръсти през косата й и вдъхна аромата й.

— Кучият му син! Първо ще го убия.

— Не бива. Трябва да внимаваш — предупреди го Мод, обхвана с длани лицето му и го притегли към своето, за да го целуне. — Няма да мога да понеса, ако отново те изгубя!

— Няма да ме изгубиш. А сега трябва да вървя, преди да съм подложил на опасност и твоя живот.

Тя с усилие го пусна.

— Кога ще те видя отново?

— Изпрати Мими в „Златният Петел“ утре сутринта, когато отварят пазара. Дотогава ще сме измислили нещо.

— О, Алън — извика тя, когато той измъкна ръцете си от нейните. — Обичам те…

Той я целуна бързо и се измъкна, като затвори вратата след себе си. Едва тогава тя забеляза, че още бе с роклята от представлението и трябваше да се преоблече за приема. Тя скочи и задърпа дантелите.

Както се оказа, Мими два пъти ходи до улица Шамплен, докато Мод ревниво чакаше в замъка на Клодет, като много й се искаше тя да е тази, която ще види Алън и Джеръми. Не бе напълно сигурна дали може да й се вярва, въпреки че досега момичето бе много мило и дружелюбно. Малката французойка се впусна презглава в тайната авантюра на тези срещи и както Мод можа да се убеди, се оказа умен съучастник. Когато каза на господарката си, че двамата мъже ще бъдат готови да напуснат града на следващата нощ, почти съжаляваше, че малката им дръзка игра свършва.

— Джеръми казва, че ще има друго соаре, този път в двореца на Биго, близо до Cote de la Montagne. Той каза, че в десет часа exactement трябва да се престорите на болна и да вземете каретата за вкъщи. Мосю Алън ще бъде там, за да ви отвлече.

— О, Боже, този план като че ли крие всякакви възможности за провал.

— Веднъж само да излезете от двореца и ще изчезнете, надолу по Силъри Роуд. Никой няма да знае, че ви няма.

— Силъри Роуд ли? Колко далеч мисли, че ще стигнем по пътя? Дори ако успеем да се измъкнем през някоя от портите, няма да е трудно да настигнат каретата ни. Сигурна ли си, че е казал това, Мими?

— Oui, мадмоазел, това бяха точните му думи. — Мими разсеяно вдигна единия край на полата си и го уви около пръстите си. Сякаш не й се искаше да среща погледа на Мод.

— Е, предполагам, че не ми остава нищо друго, освен да следвам нарежданията му. Знаеш ли дали някой подозира, че не са това, за което се представят?

— Не съм усетила. Не мисля, че прекарват много време в кръчмата.

— Това е умно от тяхна страна. — Мод осъзна, че чупи ръце в скута си. Щеше да е толкова благодарна, когато всичко свърши и тя отново е с Алън. Ако планът успееше. Трябваше да успее! Тя чу как Мими леко се изкашля. Вдигна очи и видя, че тя още стои и я наблюдава.

— Мамзел… — започна колебливо момичето. — Искам да ви помоля за една услуга. Искам да ви помоля да ми позволите да дойда с вас и монсеньор Алън, и монсеньор Джеръми.

Мод се изуми.

— Искаш да напуснеш Квебек? Но защо? Ти си французойка и това е твоят дом.

— Да, но… Мамзел вижда, че не е приятно да работиш за мадам Клоден. Когато убиха моя Андре, мислех, че никога вече няма да бъда щастлива. Все пак, през тези два дни, аз се научих да чувствам. В очакване съм. Трябва внимателно да си изпълнявам ролята, за да не се досети никой какво правя. Освен това започнах да се смея. Монсеньор Джеръми ме кара много да се смея.

Мод се усмихна иронично.

— Изглежда, през това време си се занимавала и с нещо друго, освен да слушаш нареждания.

— Oui. Нещо повече. Обратното бе трудно с такава приятна компания. Моля ви, мамзел Мод. Обещайте да ме вземете със себе си! Вие сте най-милият човек, когото познавам. Не се отнасяте с мен като с обикновена прислужница.

— Може би защото и аз някога бях прислужница, и знам какво е.

Очите на Мими се разшириха.

— Вие? Но вие сте такава дама!

— Научих се да бъда такава, но не съм родена дама. Всъщност бях кухненска прислужница, преди да стана камериерка. Така че, виждаш, била съм по-долу и от теб. И имах господарка, пред която мадам Клоден изглежда като Добрата фея.