Ашли Сноу - Мод

Мод се отдръпна и се загледа в обгорялото му лице.

— Бях престанала да се надявам. Сигурна бях, че си мъртъв. Как, за Бога…

Бе прекъсната от Мими, която високо прошепна:

— Някой идва, мадмоазел.

Преди да успее да довърши, на вратата бодро се почука и се чу гласът на Клодет.

— Мод, cherie, добре ли си? Теб най-много те засяга…

— Мими, задръж ги за малко — прошепна Мод, като забута Алън към огромния дървен шкаф, опрян до стената. Бе претъпкан с костюми, но той успя да влезе вътре и да се скрие между тях. Мод отново се промъкна до леглото, а Мими отвори вратата само колкото да може да надникне.

— Мадмоазел почива — бе единственото, което успя да каже, преди Клодет да я изблъска настрани и да влезе в стаята, следвана от Превалоа.

— Какво ти стана, момичето ми, защо припадна така на сцената? А когато не излезе повторно при аплодисментите, ужасно се разтревожихме!

— Бях… толкова нервна, не бях яла нищо цял ден и предполагам, че накрая ми се е отразило. — Тя уморено постави бялата си ръка на челото, но се изправи до седнало положение, когато видя как Превалоа смръщено и подозрително оглежда стаята. — Сега съм много по-добре, наистина — продължи тя, като спусна крака от леглото. — Хайде да тръгваме. Губернаторът уреждаше прием след представлението, нали?

Клодет се наведе и постави ръка на челото й.

— Глупости. Още изглеждаш отпаднала. И не губернаторът, а граф дьо Буганвил дава приема. Ще прояви разбиране, ако малко закъснееш. Когато пристигнем, ще изпратя каретата за теб.

Мод затаи дъх, когато Превалоа отвори гардероба и му хвърли бегъл поглед. Щом отново го затвори, тя каза бодро:

— Много мило от ваша страна. Сигурна съм, че дотогава ще се оправя.

— Мими ще остане с теб — заяви Клодет, като разтвори изрисуваното си копринено ветрило.

— Аз също ще оставя двама от своите хора отвън — обади се кавалерът. — Те ще те съпроводят да приема.

— Много любезно — промърмори Мод.

Все пак изпита голямо облекчение, когато двамата излязоха.

— Ще почакам навън, мамзел — прошепна Мими и ги последва, затваряйки вратата. Мод се втурна към гардероба, за да помогне на Алън да се освободи от различните дрехи от тюл, газ, атлаз с пайети по него, маски, перуки и други подобни аксесоари, необходими на актьорите.

— Бях забравил миризмата на театъра — отбеляза той и махна един дълъг, прозрачен шал, който се бе увил около гърдите му. — Бе на косъм. Определено не искам кавалер дьо Превалоа още да знае, че съм в Квебек. Не и докато не съм измислил как да те измъкнем от тези скали.

— О, любов моя, мислиш ли, че ще успееш? — попита тя, като го прегърна и го придърпа към себе си на леглото. — Ние сме точно в центъра на френската армия и толкова далеч от колониите!

— Ще измисля нещо. В края на краищата, стигнали сме до тук. Когато напуснахме селото на Точната стрела, мислех, че никога няма да те открием. Предполагах, че са те изпратили робиня на някой индиански вожд отвъд планината. Точната стрела ми каза къде си.

— Но защо? И как, за Бога, си се сприятелил толкова с този дивак?

Алън се засмя.

— Бе невероятно. Имахме съревнование с неговия шаман, Сиото. Разбира се, Джеръми вършеше магиите. Аз само стоях и се преструвах, че мислено му давам нареждания. Онзи дърт мошеник, Сиото, пробва всеки номер, който знаеше, но не успя да надхитри Джеръми. Когато свършиха с елементарните неща, той започна да вади най-сложните трикове от торбата си. Замери с камък един от юначагите, който очевидно му бе помощник. Онзи запищя, застена и се просна на земята, след това изплю четири по-малки камъчета. Този номер е стар като самия Метусалем. Повдигаше предмети с косъм, караше палатките да затреперват и — като блестящ финал — направи така, че да изчезне от вътрешността на една колиба. Джеръми се досети, че има подземен тунел, и просто се появи на мястото на стареца. Когато свършихме, индианците вече бяха убедени, че сме богове. Разбира се, Точната стрела не бе толкова глупав, но се зарадва да види как старият му лечител си получи възмездието, така че стана много добре. Малко по-късно тихичко ни отведе извън селото и каза на хората си, че сме се върнали при Великия дух на небето.

— И е знаел, че съм тръгнала с Превалоа?

— О, да. Изпратил те при него по молба на кавалера. На пазара научихме, че е отвел бяла жена със себе си в Нова Франция, а също и за coureurs de bois. Решихме, че най-добрият начин да те последваме е да се престорим, че сме от тях. Дотук нямаше засечки.