Ашли Сноу - Мод

Съдейки по светлината, която идваше от вратата, трябва да наближаваше пладне. Този път нямаше жени. Вместо тях в колибата нахлуха няколко млади мъже с изрисувани гърди, изправиха ги на крака и завързаха ръцете им зад гърба.

Мод хвърли уплашен поглед през рамо към Алън. Той го задържа със своя настойчив взор, опитвайки се да успокои ужаса, който се четеше в него.

— Смелост, любима — промълви той, докато го избутваха към вратата.

След това изблъскаха Мод и Джеръми навън, и те започнаха да примигат от силната светлина. Тя погледна към колибите на края, където кладите стърчаха над земята. Със свито сърце забеляза завързани снопове изкривени съчки, натрупани около тях. Вълна от страх се надигна в нея, но тя го сподави. Нямаше да достави удоволствие на тези диваци, като изпищи.

Появиха се жените. Една от тях издърпа ръцете на Мод пред нея и върза китките й с ремък, като остави свободен единия край, дълъг около четири фута. Мод се взря в суровите очи на Алън.

— Обичам те — изрече тя тихо, като си мислеше, че ако това са последните й думи, най-много е искала да промълви тях. Друга жена пристъпи, сграбчи края на въжето и я повлече по пустата пътека. Тя се препъна и едва след миг проумя, че я водеха не към кладата, а в противоположната посока — към гората. Тя се изви, за да погледне през рамо, и видя, че бутаха Алън и Джеръми на другата страна, към ужасните клади.

— Не! — изпищя тя. Бе готова да срещне смъртта заедно с Алън, но мисълта, че единият може да умре без другия, я хвърли в отчаяние. Тя зари пети в меката пръст и отказа да продължи, но жените дръпнаха по-силно въжето.

— Алън, искам да умра с теб! Не оставяй да ме отведат…

— Мод! — извика той, като разбра, че я отделят от него. Опита се да разхлаби въжетата, като се надяваше да прилъже индианците да се върнат. Мъжете само се спуснаха върху него и го заудряха с дълга пръчка, като преметнаха един ремък и през раменете му. Погледна през рамо и забеляза, че лицето на Джеръми е пребледняло. Писъците на Мод станаха по-силни и отчаяни. Алън напълно рухна. Тя имаше нужда от него, а той не можеше да й помогне. Ето крайният резултат от това, че нагло бе напуснал лагера и я бе взел със себе си. Него и Джеръми щеше да ги постигне ужасна смърт, а Мод — кой знае какво щеше да стане с нея. Робство, щеше да е принудена да стане наложница на някой първобитен дивак, да бъде бита и нагрубявана от другите жени… Всички истории, които бе чувал за пленени бели жени, изплуваха в съзнанието му.

Виковете й пронизваха свежия утринен въздух. Сълзи бликнаха в очите му, а диваците отново го задърпаха по пътеката.

— Мод… Обичам те! Никога не го забравяй! — извика той, опитвайки се да се обърне.

Надяваше се да го чуе. Не можеше да я успокои по друг начин.

Алън вече не усещаше как го тикат към кладата, докато не се озова пред нея и завързаха ръцете му на гърба. Жените започнаха енергично да трупат още небрежно вързани снопи съчки в широк кръг около него, като внимателно оставяха тясна пътека по средата. Той трескаво се огледа за Джеръми и го видя да стои отстрани с крака, вързани с въже към едно тънко дръвче.

Ремъците от сурова кожа стягаха силно китките му и той се опита да ги разхлаби. Бяха влажни и знаеше, че щом започнат да изсъхват, ще го стегнат още повече. Не се съмняваше, че тези диваци ще се опитат да направят смъртта му колкото може по-бавна и мъчителна.

Един индианец се приближи, застана пред него със скръстени на гърдите ръце и го огледа от горе до долу. На иначе безстрастното му лице се четеше безкрайно презрение и Алън тъкмо се питаше дали да не се изплюе в него, когато гласът на Джеръми го предупреди да не върши нищо безразсъдно.

Индианецът мушна Алън в гърдите с дългия си, кафяв пръст.

— Англичанин! — каза той.

— Шотландец! — сопна се младежът.

Другият посочи с пръст собствените си нашарени гърди.

— Точна стрела.

— Вождът — поясни Джеръми със сценичен шепот, който само Алън да долови. — Дръж се по-учтиво.

Борейки се с гнева си, Алън забеляза мъжественото лице, хлътналите, враждебни очи и дългия нос. Точната стрела бездруго вдъхваше респект. Бе висок над шест фута и прав като върлина. Изглеждаше здрав като кремък, но очите му издаваха интелигентна прозорливост.

— Има ли някаква възможност да променим намерението им да ме изгорят? — отправи той реплика настрани към Джеръми.

— Сигурно не, но си струва да опитаме.

Алън погледна дивака право в каменното лице.