Ашли Сноу - Мод

— Богата е, наистина — съгласи се Алън. — Ако хората узнаят това, няма да остане така дълго.

Мод взе превръзката на Джеръми, която бе изпрала, и я постави да съхне.

— Не съм съгласна. Прекалено е камениста и пълна с дървета, за да се развива земеделие. Никой няма да я иска. Надявам се винаги да си остани така дива.

Тя се приближи, за да превърже главата на Джеръми, но той взе парчето плат и го прибра в торбата си.

— Повече не ми трябва. Отдавна спря да кърви.

Отново тръгнаха между дърветата с Алън начело. Теренът стана по-труден от всякога и Алън често трябваше да спира и да изважда разбития си компас, за да определи дали се движат на запад. Понякога на Мод й се струваше, че влачат тежести нагоре по планина, толкова стръмен бе пътят. Слизането бе по-лесно, но отново трябваше да изкачват някакво възвишение, и скоро тя капна от умора. С облекчение забеляза полянка през рамото на Алън. Можеха да спрат да починат…

Изведнъж се чу див писък. Мод бързо обърна очи натам; от гората се показа едно лице — ужасно лице, нацапано с охра, сажди и бяла смес. Видя широка, червена уста, която й крещеше, томахавка, която се размахваше над главата й, и усети как някой сграбчи и изви косата й зад нея. С вик на уплаха тя разпери ръце, които бяха уловени в желязна хватка и тя бе съборена на земята. Зърна как Алън първоначално се съпротивляваше, но после бе победен от изрисувани тела, които се метнаха с вой върху него.

Индианци! Небеса, Как можаха да забравят.

Главата й се намери на земята, а ръцете й бяха приковани зад нея.

— Мили Боже — извика тя, очаквайки всеки миг някои нож да й свали скална. Гърчеше допряното си в изгнилите листа лице и с напрегнато тяло се молеше и чакаше смъртта.

Виковете на фигурите, които подскачаха около нея, се превърнаха в дивашки крясъци. Напрегнала тяло в очакване на удара, Мод искаше да закрие очи с ръце, но някой ги държеше здраво. Изведнъж грубо я изправиха на крака, а ръцете й се оказаха завързани за дълга пръчка.

Видя как пред нея влачеха Алън, с ръце, вързани по същия начин. Един висок и як индианец я сграбчи за косата и изви главата й. Взря се в нея с очи, в които гореше омраза. В тях нямаше нищо от безучастното любопитство на ирокеза, който бе надникнал в гърнето й във Форт Лаимън. Това лице бе изкривено от злоба и потъмняло от гняв. Кръвта и застина във вените и тя отново зачака удар.

Индианецът пусна косата й и я блъсна пред себе си на поляната. Явно командваше останалите, защото, въпреки че поспориха с него на неразбираемия си език, накрая те се подчиниха на желанието му. Иначе Мод подозираше, че досега щяха да лежат мъртви сред дърветата.

Тя се запрепъва напред, още твърде изплашена, за да осъзнае колко неудобни и стегнати бяха връзките на китките й. Дългата пръчка й пречеше да запази равновесие, а ръцете, вързани в двата й края, се закачаха в страничните храсталаци и се раздираха от бодлите. Индианците се движеха много бързо и тя не можеше да се изравни с тях. Преди да бяха пътували и половин час, тя вече не вървеше самостоятелно, а я блъскаха и теглеха. Нито веднъж не спряха за почивка, диваците сякаш изобщо не се уморяваха. Един път Алън се обърна и се опита да й каже нещо утешително, но якият индианец злобно го удари с тоягата си и той едва не падна на земята. След това никои от тях не направи опит да проговори, само гледаха в краката си, докато станаха прекалено безчувствени и изтощени, за да мислят. Мод знаеше, че Джеръми се влачи зад нея, както Алън отпред; накрая така бе обзета от грижата да стои изправена, че вече почти не ги забелязваше.

Вървяха през целия ден, според нея на запад. Цялото тяло я болеше; накрая се промъкнаха сред няколко дървета и излязоха на една поляна, покрай която течеше поток. Тя бе осеяна с ниски къщи от трупи; някои от тях бяха твърде тесни и дълги. Имаха кръгли сламени покриви, отпред с наредени пръти като платформа. Кръг от камъни заобикаляше открития огън. Погледът на Мод бе замъглен от умората и спускащия се здрач, но въпреки това тя успя да различи жени, които бързаха към тях, и тичащи наоколо деца. От огъня се издигаше пушек и сред множеството противни миризми се долавяше ароматът на нещо вкусно.

Жени, голи до кръста, ги заобиколиха и като ги мушкаха с пръсти в гърдите и лицата и виеха от радост, ги заблъскаха към една от колибите. Едрият водач на групата, която ги залови, каза няколко гневни думи и жените, продължавайки да вият, ги натикаха вътре и събориха на земята. Прътът, за който бяха завързани ръцете й, й пречеше да легне, така че тя седна и се подпря на един от подпорните колове. Много време мина, преди да отвори очи и да погледне изтощените мъже край себе си.