Ашли Сноу - Мод

— Сиото, шаманът мой, изрича магията на злото — възкликна той, когато онзи се укроти.

— Сиото лъже — обади се Алън, щом старецът отново заразмахва тоягата си.

— Сиото казва негова магия по-велика от магия на шотландец.

— Великите богове са ми дали голяма мъдрост. Магията на Сиото е на Отгон Злия. — Дано да съм произнесъл вярно името.

Шаманът подскачаше наоколо и с вой изразяваше протестите си, докато вождът не вдигна ръка, за да го укроти. Колкото и да бе мъдър и смел, той очевидно много внимаваше да не си играе с могъщите сили. За момент премисли въпроса, накрая взе решение и махна с ръка към жените, които изостриха още повече пискливите си викове и натрупаха допълнително съчки покрай кладата.

— Предизвикателство! — Алън извиси глас над крясъците на индианките. Вождът го чу и отново вдигна ръка.

— Отправям предизвикателство към Сиото. Неговата магия срещу магията на шотландеца. Сега ще видим кой притежава властта на Хауенио!

Въпреки че Точната стрела се поколеба, той обичаше именно този вид игра. Щеше да е интересно развлечение и ако шотландецът изгубеше, неговите хора щяха да имат удоволствието да го набучат на кол и да го изгорят. От друга страна, старият Сиото напоследък бе станал много нагъл и заслужаваше да понесе унижение. Той хвърли гневен поглед към шамана.

— Съгласен ли си? — попита той на родния си език.

Старецът изкриви лице в усмивка.

— Ще надвия малката им сила и ще ги унищожа — отвърна той.

Точната стрела погледна Алън и кимна. Две жени се спуснаха да развържат ръцете му, но той извика на вожда да ги спре.

— Не се нуждая от своите ръце за магията си — обяви той. — Доведете при мен приятеля ми. Ще извърша своята магия чрез него.

Джеръми отвори уста да възрази, но видя, че вождът се заинтересува. Жените освободиха краката му и той бързо отиде и застана де Алън.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — промърмори гой.

— Ще изпадна в транс. Те обичат това. А ти използвай всеки възможен фокус, който знаеш.

— Не е ли по-добре да сме развързани, за да избягаме, ако ни се удаде възможност?

— Няма да успеем за нищо на света. Цялата ни надежда е в ръцете ти, приятелю.

Очите на Джеръми блеснаха от предизвикателството.

— Ще бъде истинско удоволствие да надвием онзи ужасен старик, шамана. Първо ще използваме монетите.

Алън отметна глава назад и започна да мърмори тихо, после извиси глас до рев: Фокус-мокус препаратус, легармани, пинети сциаториум, палингенсия. Когато изчерпи всички познати магически термини, той започна да прибавя всяка безсмислена дума, научена в театъра. Щом се загря достатъчно, главата му се наклони на една страна, очите му се затвориха и тялото му се стегна.

— Сега — прошепна той.

Джеръми застана пред вожда и извади една монета от ухото му, после от мокасините и от носа му. Той караше сребърната пара да се появява и изчезва, докато всички погледи алчно се впиха в него. Завърши, като накара враната да изграчи още няколко изречения, после изсипа поток монети от човката й. След това кротко отиде и застана до Алън, който бавно излезе от транса.

— Как беше? — попита шепнешком.

— Много им харесах. Погледни лицето на Сиото. Сега бе ред на шамана.

Той заподскача наоколо, размахвайки друга тояга, направена от черупки на костенурка. С огромно достойнство извади една стрела, прицели се внимателно и я заби в голата гръд на младеж, който стоеше на около десет фута разстояние. Оттам, където се заби стрелата, потече червена струя и младежът я улови с ръце. Той я измъкна, засмя се и я размаха над главата си.

— Старият трик със стрелата — измърмори Джеръми. — Прибира се навътре в себе си. Не подозирах, че индианците го знаят.

— Какво следва? — попита Алън.

— Да опитаме с въжето.

Докато Сиото ликуваше и грачеше, Алън отново изпадна в транс, който този път продължи по-дълго и накара всички да се вторачат в него, а Джеръми извади дългото въже от ръкава си. Взе го в ловките си ръце, помоли вожда да го среже на две с ножа си, после изуми цялата тълпа, като го показа отново цяло. Успехът на тази номер, познат на уличните артисти още от четиринадесети век, накара стария Сиото да изпадне в пристъп на ярост. Като извика друг свой помощник, шаманът затанцува около него, хванал в ръка камък колкото юмрук. Отдалечи се на няколко крачки, засили се и запрати камъка в лицето на човека. Той падна на земята и се загърчи в агония, когато Сиото изтича при него с един леген, в който помощникът изплю четири малки камъчета.