Ашли Сноу - Мод

— Точната стрела е велик вожд. Славата му се носи на много мили.

Замръзналите устни едва-едва се извиха в слабо подобие на усмивка. Слава Богу, че знае поне малко английски, помисли си младежът.

— Ти англичанин — отсече вождът и отново посочи с пръст към Алън. — Ти умреш.

— Не англичанин. Шотландец! Приятел на Точната стрела! — Небеса, колко глупаво звучи, каза си наум. Бе гледал доста пиеси за диваци, за да знае, че говорят по този начин, и сега с изненада откри, че това наистина бе така.

Точната стрела присви очи.

— Ти бил с англичани при Тайкондегора. Ти враг.

— Тайкондегора е индианското название на Форт Корийон — подсказа Джеръми.

— Да, но англичаните не се бият много добре. Аз напуснал.

Точната стрела сякаш обмисляше думите му.

— Сега ти биеш с Големия баща във Франция?

— За Бога, Джеръми, трябва ли да отговарям на това?

— Кажи му „да“.

Алън кимна.

— Да, бия се за Големия баща във Франция.

Вождът продължително го изгледа. В тишината Алън започна да се надява, че вероятно щеше да има някакво временно отлагане на присъдата. Тогава изведнъж друг индианец с подскоци се приближи до вожда. Върху главата си носеше глава на мечка с широко отворена уста, разкриваща остри зъби. От тила му се показваха разперени птичи крила. Маската бе изсъхнала и съсухрена като лицето отдолу. Старият индианец размаха една дълга тояга, увита в кожа на гърмяща змия, и я навря в лицето на Алън.

— Шаманът — изкрещя Джеръми. — Няма да ти позволи да се измъкнеш така лесно.

Жрецът заподскача около кладата, като крещеше неразбираеми думи. Зад него барабаните подеха ритъма, а останалата част от племето започна да приглася в хор и да тропа с крака.

Подскачайки обратно към външния кръг, шаманът грабна един огромен кош, направен от сплетени клони, и се втурна отново към Алън, за да напъха в него лицето му.

Алън се боеше да погледне какво има вътре, но там се оказа голяма врана, чийто тъмносини пера блестяха на светлината. Когато шумът от барабаните и пригласянето се усилиха, той трескаво погледна първо към Джеръми, после към вожда, който не бе помръднал.

— С моята смърт ще разгневите боговете — извика Алън в лицето му. Индианецът размисли за момент, след това вдигна ръка. Шумът незабавно утихна. В тишината младежът бързо заговори. — Мога да чувам боговете. Убийте ме и ще заплатите скъпо за това.

Бе трудно да се долови дали мъжът изобщо го разбра. Все пак мъртвата тишина бе в полза на Алън. Само ако Джеръми можеше да се възползва!

Враната плесна с криле в коша и заприказва.

— Га… га… га… Точна стрела… Га… га… Чуй шотландеца. Голяма магия.

Индианците се раздвижиха. Шаманът надникна в коша, после се наведе и се взря по-отблизо.

— Говори, велика птицо — обади се Алън с твърд глас. — Разкажи на този велик вожд за моята сила. — И се замоли Джеръми да знае поне малко от езика на индианците!

Последният бе научил достатъчно, за да вметне няколко ключови думи, докато птицата пляскаше с криле, грачеше и приказваше на вожда. След миг това започна да дава резултат. Точната стрела погледна тревожно своя шаман и отстъпи. В далечния край на кръга останалите започнаха тихо да стенат в страхопочитание и ужас.

Шаманът остана равнодушен. Той се огледа наоколо, за да разбере откъде идва звукът, после размаха змийската си кожа към коша и произнесе няколко ядни заклинания.

„Възползвай се от недоверието на вожда — каза си Алън — и заговори направо на Точната стрела.“

— Моята магия е много велика. Аз карам тази велика птица да приказва. Аз мога също да накарам гората да приказва.

Тълпата се смълча, когато от дърветата зад Джеръми се разнесе тънък вой.

— Ne sgat Хауенио, великата птица приказва. Чуй шотла…

Алън никога не е бил по-благодарен за таланта на Джеръми да преправя гласа си. Злокобните звуци сякаш се носеха с вятъра откъм притъмнялата гора, като се издигаха и снишаваха по начин, който караше космите по врата му да настръхнат. Това започна да оказва въздействие дори върху Точната стрела, който се оглеждаше наоколо с все по-голямо безпокойство.

— Хауенио означава Бог — Джеръми прошепна на Алън.

— Nae, nae… — изкрещя шаманът. — Отгон… — Точната стрела премести поглед от него към Алън. — Отгон… Злия.

Жрецът хвърли яростен поглед към Алън изпод своята маска, като разтърсваше перата си, танцувайки нагоре-надолу. Знаеше, че има някаква измама, но не можеше да разбере откъде идва, нито кой я върши. Започна да сипе заклинания към вожда, който се бе оттеглил по-далеч от кладата от външната страна на сноповете съчки. Точната стрела полагаше усилия да не се впечатлява, но не му се отдаваше.