Ашли Сноу - Мод

— Това е, защото не си ми отрязала онова, което има най-голямо значение — прошепна той в отговор.

Тя се засмя и се откъсна от него, за да го подразни малко.

— Недей, Моли може да влезе всеки миг.

Алън пристъпи към нея и отново я обви с ръце.

— Няма — промърмори той, целувайки врата й. — Казах и да не идва.

— Алън. Не трябваше. Сега ще си помисли…

— Е ще си помисли истината. Утре пък ние ще и дадем малко време да бъде със своя малък артилерист. Защо мислиш, че ти позволих да дойдеш чак дотук, любов моя, ако не за това?

Мод се опита да се пребори със страстните тръпки, които ръцете и устните му предизвикваха у нея.

— Не си ми позволил! Аз сама исках да дойда — задъхано каза тя, а пръстите му напипаха връхчето на гърдата й и започнаха да го мачкат.

— По същата причина — промърмори той, като разкопчаваше обикновената й рокля.

Мод се изви към него, когато разтвори корсета и, докосна рамото й, пъхна ръка по-надолу и хвана гърдата и. Тя се извърна в ръцете му и започна да разкопчава панталона му. Почувства силната му възбуда.

Тъй като имаше опасност да завали, бяха спуснали платнището на палатката и я бяха превърнали в малък, изпълнен с пара пашкул, който ги обгръщаше в своята топлина и задушевност. Застанал до леглото, Алън бавно я разсъблече, белоснежната й кожа блестеше на слабата светлина. Тя свали униформата му — кожената връзка, бялата ленена риза и панталона, докато накрая той я притисна до слабото си, голо тяло. Тя обичаше неговия допир, мускулестите рамене, широките гърди с меките, тъмни косми по тях твърдите кости на хълбоците, плоския му корем, тъмното петно, след което следваше дългият, набъбващ член, който сега бе насочен към нея, готов да проникне между бедрата й.

Копнежът му се усилваше и тя очакваше да я положи на леглото. Вместо това, за нейна изненада, той я придърпа към средния кол на палатката, леко я повдигна и я постави върху ниския дървен сандък. Притискайки се до нея разтвори краката й и проникна в нея със сила, като я повдигна дори по-високо. Ръцете й обвиха раменете му, а главата му се наклони към гърдите й, докато с нарастващо желание той проникваше в нея все по-дълбоко.

Викове напираха в гърлото на Мод, но тя ги сподави. Главата и се изви още по-назад, поднасяйки гърдите си по-близо до жадните му устни. Те търсеха гърдите, улавяйки със зъби ту едното, ту другото от набъбналите зърна, смучеха ги диво. Тялото й бе огън, силна топлина, която се увеличаваше с всеки нов тласък, докато тя повече не можеше да издържа. С вик той свърши в нея, притискайки я здраво към себе си, и замря.

Гърбът му бе влажен от лепкавата жега в палатката. Капки пот се стичаха по лицето му, тя вдигна главата му и го целуна нежно по устните.

Той е пое, леко я повдигна и я отнесе на леглото. Лежаха прегърнати, телата им почиваха. После започнаха да се докосват с известна тъга, която винаги следваше върховния екстаз.

Дълго време никой не продума. Алън помилва бузата й и придърпа главата й към шията си.

— Значи това бе причината да ми позволиш, както ти се изрази, да дойда с теб — полушеговито се обади Мод.

— Е… не единствената. Но трябва да признаеш, че си заслужава.

— И предполагам, по същата причина ще ми позволиш да продължа?

Изведнъж Алън се отдели от нея и седна, обвивайки коленете си с ръце.

— Всъщност не знам дали трябва. Досега бяхме в относителна безопасност, но опасностите ще се увеличават с приближаването ни до Форт Корийон. Може би е по-разумно да останеш в Леймън. Знам, че лорд Хау ще настоява за това, ако научи.

— Тогава няма да му казваш, нали?

Алън сведе поглед към нея и се засмя.

— Имам чувството, че независимо от това какво ще позволя, ти ще ме последваш до езерото Джордж.

Тя леко прокара нокти по гърба му.

— Чувството ти е правилно. Можеш да ми позволяваш или забраняваш колкото си искаш, но аз смятам да продължа.

Алън се извърна бързо, хвана ръката й и я издърпа около слабото си тяло. Лицето му бе много близо до нейното, а усмивката му бе сурова и решителна.

— Вироглава жена! Майка ти не те ли е научила, че дългът на жената е да се подчинява на съпруга си безпрекословно?

Мод се засмя.

— Ти не си ми съпруг. А дори и да беше, знаеш, че нямаше да бъда мекушава женичка, която смирено приема заповеди.

Той извъртя ръката й зад тялото и я принуди да се извие към него. Твърдите зърна на гърдите й парнаха неговите гърди.

— Не, сигурно щеше всяка седмица да се налага човек да те понатупва, за да знаеш как да се държиш.