Ашли Сноу - Мод

— Моди, нали? Добре дошла, мила моя. Нямаме много личен багаж и не сме много изискани, но ако се отпуснеш, ще видиш, че ще ти бъде приятно сред нас.

— Мод току-що пристигна в Олбъни — намеси се Алън. — Ще ни придружи по време на похода.

Моли погледна лукаво Алън.

— Е, ами ти никога не си казвал и дума за сватбата си. Нищо, няма значение. Хайде, моето момиче, сега ще ти намерим легло.

Леко и непринудено Моли вдигна сандъчето на Мод и тръгна към най-близката палатка. Мод вдигна поглед към Алън, а той помилва брадичката й и я целуна леко.

— Ще дойде при теб тази вечер веднага щом мога да се освободя — прошепна й той и я изпрати след жената.

„Напомня ми на Кук“ — помисли си Мод, като се запъти към вдигнатите платнища на палатката. Ако Моли се окажеше наполовина такава приятелка, каквато беше Кук, вероятно животът в армията нямаше да бъде толкова лош.

Тя едва бе посвикнала с новото си обкръжение, когато лагерът бе вдигнат и походът на север започна. Алън не можа да дойде предната вечер, но Джеръми дойде и й устрои толкова топло посрещане, че тя почувства пълната липса на напрежение помежду им. Цяла вечер той оживено говореше, като й разказваше всичко, което бе преживял в армията досега. Не можа да й каже почти нищо за жените, но докато походът започна на следващия ден, тя научи повечето от това, което имаше да се научава, и то главно от Моли.

— Влача се от един поход на друг, откакто навърших шестнадесет години — разказваше тя, докато двете стягаха дрехите във вързопи на сутринта. — Обичам да съм близо до него, да му пера бельото, да му готвя. Ние с Бен никога не сме имали деца и това бе от полза. Иначе трябваше да си стоя вкъщи в Дорсет. Разбира се, тук има много жени с две-три или дори четири малки дечица, но винаги съм смятала, че това не е подходящ живот за едно детенце.

— Чувала съм, че жените, които придружават войската са… най-различни.

— Имаш предвид префърцунените женички — засмя се Моли. — О, има доста такива. Но те много-много не се занимават с такива като нас. Нито пък ние с тях. Освен това от опит знам, че колкото повече се доближават до бойното поле толкова повече окапват по пътя.

Мод остави един огромен вързоп на пода и взе друг куп с дрехи, за да го увие в един ленен чаршаф.

— Чувала съм още, че някои офицери водят своите любовници — продължи тя, опитвайки се репликата й да прозвучи небрежно.

— Това е така, но те пътуват главно в колите на своите офицери. — Тя отправи към Мод продължителен, кос поглед. — Да си кажа честно, не че ти се бъркам, но ми се струва, че редник Дезмънд е джентълмен, а ти явно си дама и просто се чудя какво правите тук, между такива като нас.

Мод се усмихна вътрешно, като си спомни своето положение в Торнууд, което никак не подхождаше за дама. Запита се какво ли щеше да си помисли Моли, ако разбере, че голяма част от изисканите си маниери е научила на сцената.

Преди да е успяла да отговори на въпроса на Моли тяхната кола пристигна и умът на жената вече бе зает с друго. През целия следобед те вървяха най-отзад в дългата виеща се колона от войници в червени униформи, която напредваше от подножието на хълма на север към реката и която бе толкова дълга, че началото й се губеше от погледа.

Мод бе видяла повечето от жените, които пътуваха в съседните коли. Към две от тях веднага се бе привързала — Моли и Джоу, която също бе от Съфолк, макар и не близо до Торнууд. Една й допадаше — Шарлот, много тиха млада жена от Кент. Тя имаше едно дете, което бе увиснало за полата й едно пеленаче на ръце и едно друго, за което изобщо не се грижеше — Ливия, креслива сводница и развратница, която се бе метнала твърде много на съпруга й — креслив сводник и развратник, редник с двадесетгодишен стаж в армията. Останалите в по-голямата си част бяха само непознати лица. Скоро Мод започна да разбира защо Алън бе толкова впечатлен от армията на Ейбърхромби. Имаше общо три хиляди редовни войници, маршируващи в прави редици, подобно на развята алена панделка по пътя. След тях вървяха кралските части, континенталните полкове със сини униформи и преметнати през рамо дълги мускети. Редиците им не бяха толкова изрядни и те не бяха така дисциплинирани като редовните войници, но, изглежда, се забавляваха повече. Имаше дълъг поток от коли, повече, отколкото бе виждала някога през живота си. Но някои бяха покрити с цветни чергила като огромни бонета върху дървените основи. Имаше моряци, теглещи дълги лодки, завързани за колите, волове, теглещи платформи със закрепени на тях оръдия и малки групи музиканти с флейти, барабани и гайди, които съпровождаха войниците на север. На Мод й се струваше, че само един поглед към тази могъща войска ще накара французите да хукнат назад и да търсят прикритие.