Ашли Сноу - Мод

— Тогава как…

— Вторият главнокомандуващ е добър офицер — генерал-майор Хау. Всъщност той ще проведе тази акция и смятам, че повечето от войниците му ще го последват и в ада. Старият Наби е доволен да си седи спокойно и да го остави той да действа.

Мод забеляза как очите на Алън светнаха, когато заговори за службата си. Очевидно в нея бе открил нещо, което не е очаквал, нещо, което му е допаднало.

— Не разбирам — каза тя. — Как Уилкс възнамерява да ме води със себе си? В някоя от колите ли ще ме скрие? Няма ли другите генерали да протестират, ако разберат това?

Алън се засмя.

— Едва ли, след като самите те ще си водят метреси. О, вероятно не Хау, но Наби положително си е скрил някое съкровище в една от осемнадесетте коли, които карат личните му вещи.

— Осемнадесет фургона!

— Е, не можеш да очакваш един джентълмен да тръгне на война току-така. Обзалагам се, че самият Уилкс има поне десет коли. И съм сигурен, че ще те скрие в една от тях.

— О, не!

Навеждайки се напред, Алън взе ръцете й в своите и приближи лице до нейното.

— Изглеждаш толкова крехка и прекрасна. Бога ми, Мод, не мога да ти кажа колко се радвам да те видя отново. Нито пък колко те желая…

Тя го погледна право в очите. В тях прочете цялата му обич и желание, и сърцето й се изпълни с любов и щастие, че отново са заедно.

— О, Алън — въздъхна тя и устните им се сляха. Ръцете й се плъзнаха около раменете му и го притиснаха. Пръстите му се вплетоха в косите й и той я привлече през масата. Целувката се задълбочи и удължи, и Мод забрави за останалите посетители. Дори и да си спомняше за тях, нямаше да я е грижа.

— Хм!

Ядното покашляне проникна бавно в съзнанието им и те се разделиха. С ъгълчето на окото си тя зърна нещо яркочервено и магията се разпръсна. Мод се обърна и срещна яростното мораво лице на Амброуз Уилкс.

— Явно прекъснах нещо!

Мод бързо се дръпна назад, но Алън само се усмихна на генерала.

— Всъщност… — започна той.

— Не! Няма нищо — бързо се намеси Мод. — Ние само… се поздравявахме.

— По твърде интимен начин, мисля. Прекалено интимен за една млада дама, която е доведена тук за моя сметка и под мое покровителство. Редник, стани, когато тук е твоят генерал!

Алън го погледна свирепо и с неудоволствие се изправи на крака.

— Ваш слуга, сър — каза той и подигравателно отдаде чест.

— Ах, ти, негодник такъв! Редник е най-низшата форма на съществуване. За тази наглост мога да заповядам да ти ударят хиляда камшика.

— Моля ви, недейте — горещо го замоли Мод. — Ако искате да остана, не го правете!

Погледна Алън и сърцето й замря при вида на разяреното му лице. Ръцете му, отпуснати встрани, бяха със стиснати юмруци и това за нея бе сигурен признак, че той едва се сдържа да не зареже военната дисциплина. Това би било убийствено и за двамата.

— Връщай се на поста си — сопна му се Уилкс. — И не искам повече да ми се мяркаш пред очите. Ясно?

Алън изкриви устни в лека, нагла усмивка.

— Моля те, Алън — обади се Мод, умолявайки го с очи, като се надигна от масата. — Моля те, върви. — „Не изоставяй предпазливостта — продължи тя наум. — Нека аз се справя с това. Не го прави невъзможно и за двама ни.“

Той схвана мислите й. С невероятен самоконтрол си наложи да се овладее, отдаде рязко чест и закрачи към вратата, като се обърна само за секунда, за да я погледне. След това Мод посочи неговия стол.

— Няма ли да изпиете с мен чаша кларет, генерале.

Той не промени неподвижната си поза. Мод усети яростта му по зачервеното му лице, стиснатите устни, обвинението в малките му очички, скрити в месестата плът. Откакто го познаваше, той не се бе ядосвал така. Бе малко страшно, но и неизбежно.

— Мадам — строго се обади той. — Бързах да дойда, защото ми казаха, че сте пристигнали. Пренебрегнах работата си в лагера, за да дойда да ви поздравя. И ви намирам в ръцете на този… на този актьор!

— Алън Дезмънд е мой приятел.

— Това бе доста интимна сцена дори за приятели. Вие се отнесохте зле с мен, мадам. След като аз ви доведох тук. Доведох ви в колониите.

Мод пое дълбоко въздух.

— Генерале, съзнавам, че ви дължа много, но мисля, че е време да ви кажа истината. Обичам Алън силно. Обичам го отдавна. Затова никога не мога да ви отвърна с взаимност. Никога не съм се опитвала да ви насърчавам.

— Ти се съгласи да дойдеш на похода с мен!

— Да. Съжалявам. Много исках да дойда.

— Искала си да последваш онзи актьор?