Ашли Сноу - Мод

Мод стана от масата и се приближи до камината, като се престори, че се взира в огъня.

— Парите, които ми заехте, ще ви бъдат върнати утре. Колкото до това да тръгна с вас, не зная къде отиваме. Не знам нищо и за тази страна.

— И аз едва ли знам много повече. Обаче мога да ти кажа, че първо ще минем през един малък холандски град наречен Олбъни, разположен на река Хъдзън. После ще се отправим на север към Нова Франция. Целта ни е да завземем един малък преден пост — Форт Корийон, и щом направим това, вероятно ще се върнем тук, в Ню Йорк. Ще свършим за много кратко време и ще бъдем отново сред удобствата на града, преди да си се усетила. Дори ще можеш пак да се присъединиш към трупата, ако искаш.

Мод прокара пръсти по полицата над камината. Изкушаваше се да се хвърли на врата на генерала и да му каже своето възторжено „да“, но знаеше, че няма да е разумно. По-добре бе да си мисли, че се колебае. И всъщност бе точно така, щом той смяташе, че ако тръгне с него, ще му стане любовница.

— Не знам… — отвърна тя сдържано. — Там е… там е толкова опасно! Френската армия е голяма, нали? А индианците? Чувала съм страшни неща за тях.

Уилкс махна с ръка. На единия му пръст проблесна огромен рубин с наситения червен нюанс на кръвта.

— Има само една шепа французи, а офицерите им са известни некадърници. Колкото до индианците, те са тълпа ревящи диваци. Няма сила, която да устои на могъщата британска армия, събрана в Олбъни. Повярвай ми, мила, твоята безопасност ще бъде най-основната ми грижа.

— О, не ме е страх — заяви Мод и седна на мястото си срещу него. — Разбира се, ще поставя мистър Бенет в затруднено положение.

— Глупости. Може да си наеме актриса за няколко петачета. Въпреки че, трябва да призная, никоя не може да се сравни с теб. Кажи, че ще дойдеш. Заповядвам ти!

Мод примигна срамежливо.

— Добре, съгласна съм. Утре ще кажа на Джошуа.

— Великолепно! Но недей, по-добре изобщо не му казвай. Трябва да отплаваме утре вечер, така че ще те измъкна тихомълком. Ще изпратя някого от помощниците си утре след представлението, за да те отведе без много шум на кораба ми. Не можем да се показваме открито.

Мод се улови за възможността да избегне близостта с него.

— Не, няма да тръгна при такива обстоятелства. Настоявам да ми позволите поне да си довърша седмицата. След това ще се срещнем в Олбъни.

Пълната долна устна на Уилкс се изви надолу.

— Е, добре. Ще уредя да те вземат с някой от корабите на офицерския състав, който тръгва следващата неделя. Корабът се казва „Лейди Маргарет“. Ще назнача мичман втори ранг Рендал да се грижи за теб. Но ми обещай, че няма да се бавиш повече от следващата седмица!

Мод вдигна чашата си с кларет и отпи.

— Обещавам — отвърна тя, като го погледна над ръба на чашата. — Сега, след като се съгласих да дойда, ставам много любопитна да видя този Олбъни.

„Любопитство не е точната дума“ — мислеше си тя, докато седмицата се изнизваше. Всичките й желания бяха насочени на север по дългата, сребриста река, където отново щеше да държи Алън в обятията си. Безличната й игра направи впечатление на Бенет и той я запита дали се чувства добре. В отговор тя му разказа какво смята да прави. Очакваше гневна тирада, но Джошуа Бенет твърде дълго бе работил с актьори, за да се учудва на нещо.

— Надявам се, знаеш какво предприемаш. В тази северна част почти няма цивилизация. Единствено гори, диваци и шепа французи, които се опитват да я обявят за свое владение. Сигурна ли си, че искаш да направиш това?

— Искам да бъда с Алън. Искам да знам, че е в безопасност, че не лежи убит до някой храст със снет скалп. Би било ужасно да знам, че е убит. Но да не знам… вечно да се чудя какво става с него… не бих могла да го понеса. Моля те опитай се да ме разбереш.

Бенет я потупа по рамото.

— О, разбирам. Но дали генерал Уилкс разбира? Знае ли, че само се преструваш и не отиваш като негова любовница, а за да намериш Алън Дезмънд?

— Е, не съвсем. Още не знам как ще се справя с това, но ще намеря някакъв начин.

— Сигурен съм — засмя се Джошуа в отговор. — Само помисли за всички кокетки, които си изиграла, как са успели да се измъкнат от домогванията на стари похотливци, без да накърнят честта си. Имаш богат опит.

Повикването дойде рано сутринта в неделя, когато първите лъчи на зората обагряха паважа на Уотър Стрийт в златисто. Мод последва мичман втори ранг Рендал по улицата до кея, където чакаше лодка, за да ги отведе на кораба закотвен по средата на тъмната река, спретнат малък военен кораб за състезания, готов да полети напред. Тя се качи на борда, подпомагана от моряците, които се отнасяха към нея с повече уважение, отколкото бе очаквала, съдейки по твърде враждебната учтивост на Рендал. Той изпълняваше заповед, но й даде да разбере, че няма високо мнение за нея. Отначало това малко я обезпокои, но щом вдигнаха котва, тя забрави за него.