Ашли Сноу - Мод

Докато плаваха покрай последните предни постове и ферми на града, тя така се прехласна от реката, че всичко останало загуби значението си. На светлината на пропукващата се зора тя виждаше на единия бряг високи, стръмни скали, а на другия — стелещи се гори. По на север реката се разширяваше и после отново се стесняваше между ниските планини, обагрени в синьо и златисто, из които бяха разпръснати малки къщички и фермички. В по-голямата си част земята бе необработена, по огромните извисяващи се хълмове растяха гъсти непроходими гори. Красотата на реката бе пленителна. Мод, която никога не бе виждала истински планини, не можеше да й се нагледа. Много често по ниските брегове, в подножието на планините и хълмовете бяха разположени малки градчета, чиято крайбрежна ивица представляваше гора от мачти и корабни греди. Самата река бе пълна с малки едномачтови бойни кораби, чиито разноцветни платна понякога наподобяваха цветя, пръснати по водата. Под синята повърхност се виждаха есетри, някои дълги по седем фута, които плуваха близо до кораба. Делфини правеха салта във въздуха и вдигаха водопади от кристални капки, а цели ята от по-дребни риби изпъстряха сребристата повърхност на реката.

Денят напредваше, един от моряците й донесе стол и тя седна на палубата, смаяна от пищността и красотата на тази страна. Може и да бе дива и необработена навътре от морския бряг, но изобилстваше от възможности. Нищо чудно, че Короната бе изпратила такава мощна армия, за да я задържи.

Стигнаха в Олбъни три дни по-късно, след като бяха изгубили няколко часа в безветрие само за една нощ. Мичман втори ранг Рендал уреди слизането на Мод на брега с целия ентусиазъм на човек, който се кани да се отърве от неприятно задължение. Ала тя бе толкова развълнувана, че е в един и същ град с Алън, че не обърна внимание на невъзпитаното му поведение.

От пръв поглед забеляза, че този малък град коренно се различава от Ню Йорк. Морето от бели палатки в покрайнините явно говореше, че армията е завладяла това място. Щом стъпи на брега, тя навсякъде виждаше червени униформи. Много често се срещаха и сини мундири — цветът на колониалните полкове. Тъкмо се канеше да се смеси с тях, когато я спря един елегантно облечен младеж с висока гренадирска шапка, който подаде на Рендал една бележка.

— Трябва да ви отведа в „Бел Соваж“ — осведоми я той, след като бегло погледна съдържанието на бележката. — Генералът ви е запазил стаи там.

— О, чудесно. Знаете ли къде се намира?

— Нямам и най-малка представа. Но това момче ще ни заведе.

Неохотата му бе очевидно.

— Чуйте, мичман Рендал — каза Мод. — Вие изпълнихте дълга си да ме доведете до Олбъни. Защо не отидете в главната квартира и не оставите този младеж да ми покаже пътя. Със сигурност не се нуждая от защитата и на двама ви с всички тези войници наоколо.

При тези думи лицето на Рендал светна.

— Сигурна ли сте? С радост ще ви изпратя до вратата, ако желаете.

— Сигурна съм.

Не прибави, че ще се радва да се отърве от неодобрителното му отношение. Той й отправи формален поклон и след като попита младия гренадир как да стигне до главната квартира, тръгна надолу по улицата. Мод се усмихна безкрайно очарователно на младия редник.

— Водете ме, сър.

Веднага разбра преимуществата на това Рендал да не е край нея. Бе трудно да види лицата на всички военни, които минаваха покрай тях, но изпусна само няколко. Търсеше познатото слабо лице с волева брадичка и хлътнали очи, които святкаха порочно изпод извитите вежди. Търсеше също кръглото, бледо лице на Джеръми и сиво-сините му очи, надявайки се, че един мимолетен поглед ще я събере отново с двамата й най-мили мъже на света. Но след като последва високата кожена шапка на гренадира през няколко тесни, мръсни улички, тя започна да губи надежда, че ще ги срещне. А ако това не станеше, как щяха да разберат, че е тук, като се изключи възможността да отиде направо в лагера им? Генерал Уилкс със сигурност щеше да научи това и можеше да отмени поканата си да го придружи по време на похода.

Над главата на ординареца тя забеляза избеляла дървена табела, на която се виждаше силует на индианка. Мод въздъхна, примири се с мисълта да се прибере в стаята си и после се опита да измисли най-добрия начин да направи тайни проучвания как да открие двама войници в това море от армейци. Кръчмата бе само четири къщи по-нататък, когато хвърли поглед към отсрещната страна на улицата и очите й попаднаха на смаяния взор на Алън Дезмънд.