Ашли Сноу - Мод

— Струваш ми се отслабнал — отбеляза тя и го задърпа към масата, където останалите се трупаха, за да го поздравят. Той засия от тяхната явна привързаност, дори и на Мод. Особено нейната.

— Това е, защото се отнасят много строго с мен. Нямате представа какво е. Радвайте се на актьорския си живот, приятели, защото всичко друго е адски трудно, казвам ви.

— Знаеш ли, Джеръми — каза провлечено Кити. — С тази униформа все едно си излязъл направо от „Нравите в армията“.

Джеръми й направи недоволна гримаса.

— Самият майор Аутсайд. Имам един старши сержант, който иска да съм „вън от играта“.

— Тогава ела при нас, Джеръми — извика Греъм. — Нужен си ни. Никой не може като теб да свири като птичка, да не говорим за всички онези комични роли.

— Де да можех — отвърна Джеръми, придърпа един стол до масата и си отряза голямо парче от пая, който бе сервиран. — Но Алън сигурно ви е обяснил как се отнасят военните към дезертьорите. Предпочитам все пак да си запазя главата.

— Но теб те взеха насила, нали? Нямат право да те държат в армията.

— Намини утре да обясниш това на сержант Стейси. Между другото, ще ми налеете ли от това, което пиете?

— Черна бира. Не е много, но можеш да си вземеш каквото поискаш.

От подобрения цвят на лицето му и от цялостното му поведение Мод заключи, че той вече не пие толкова, колкото в Бристол. С облекчение забеляза, че той напълни чашата си до половината и отпи малка глътка.

— И така — продължи той, като се зае с пая си, — наехте ли вече салон?

— Да — обади се Бенет гордо. — Аз също изпитвам голямо облекчение. Изглежда, преди четири години на една пътуваща трупа позволили да използва за представления склада за стоки на кмета Плъмстед, тъй като нямало друго подходящо място във Филаделфия. Разбира се, имало голямо недоволство от страна на някои религиозно настроени хора, които смятали, че театърът е люлка на греха, но кметът надделял. Сега той отново се съгласи да отвори склада си за цялото ни турне, колкото й дълго да продължи.

— От това, което чух, май няма да е задълго — обади се Алън, облягайки се назад. — В града има и по-смели хора, които обичат развлеченията, но в крайна сметка те отстъпват пред квакерите и презвитерианците, които са способни на много яростна опозиция. Моят съвет е да съсредоточите най-големите си усилия в началото.

— Ще останем толкова, колкото можем — отвърна Бенет, — а след това ще заминем за далеч по-дружелюбния Ню Йорк. Решил съм първата ни пиеса да бъде „Невинният покаяник“ и съм написал пролог за Мод. Ти ще ни даваш тон, моето момиче.

Мод пое високата палячовска шапка, която й подаде, застана до един от свещниците и прочете с най-нежния си глас:

— Звучи малко като оправдание, не мислите ли? — коментира сухо Алън.

— Може би — съгласи се Бенет. — Но по-добре това, отколкото да ни освиркат и да ни замерят с всевъзможни снаряди от партера.

— На мен ми харесва — заяви Мод, като сгъна листа. — И смятам да го кажа с цялата искреност, на която съм способна.

Алън все листа и го прегледа.

— Не се тревожи за искреността, скъпа. Само се докарай и им покажи един глезен. Това ще има по-добър ефект от всякакви пролози.

Както винаги, Алън се оказа прав. Седмица по-късно „Невинният поклонник“ бе посрещнат с шумно одобрение от по-либерално настроените граждани, които предпочитаха развлеченията пред смирението. За нещастие успехът на пиесата предизвика също още по-висок и целенасочен вой от страна на онези, които смятаха, че чрез насърчаване на театралното изкуство обществото се обрича на греховно падение. Всички, от ръководителя до актьорския състав, знаеха, че турнето във Филаделфия ще бъде кратко, и затова гледаха да вместят колкото е възможно повече трагедии и комедии в този кратък период. Скоро Мод се оказа толкова заета с репетиции и представления, че нямаше време да мисли за заминаването на Алън.

Една седмица след началото на представленията пристигна писмо. Тя с изненада научи, че Алън не бе заминал за Мериланд, а за Ню Йорк, където с останалата част от войската чакаше заповед да се придвижи към вътрешността на страната. Между другото, той пишеше, че, събрана заедно, британската армия представлява наистина внушителна сила дори за преситените му очи.