Ашли Сноу - Мод

— О, Алън — прошепна Мод и сложи ръка върху ръката му. За първи път, откакто заговори, той погледна към нея и постави другата си ръка върху нейната, успокоен от допира й.

— Нараниха ли те? — запита тя.

— Не физически. Исках да се хвърля върху тях, за да ме убият заедно с Нийл, но мама ми извика да не го правя. Заради нея се дръпнах назад, наблюдавайки гнусното самодоволство на майор Уилкс, и се заклех, че някой ден ще го накарам да заплати за смъртта на брат ми. Така живяхме още една година в порутената къща, когато майка ми почина. Ако хората наистина умират от разбити сърца, случаят с нея бе точно такъв.

Той обви с ръка раменете на Мод и я притегли към себе си. Облегнала глава на рамото му, тя обгърна кръста му, надявайки се, че цялата любов, която преливаше от нея щеше да облекчи болката от ужасните му спомени.

— Никога не съм предполагала, че генералът е толкова жесток — каза тя тихо.

— Да, трудно е да повярваш, че нещастният глупак, какъвто е сега, е отговорен за толкова зло в миналото. Но е така и аз ще го накарам да съжалява за това. Не го изпусках от око през всичките тези години и само чаках удобния момент. Ако бе заминал за Индия, щях да го последвам и там. Колониите сякаш бяха Божи дар.

Лицето му на сребристата светлина бе сковано и сурово. Мод го прегърна по-здраво.

— Но ти винаги си можел да го убиеш в Лондон. Защо сега? След толкова години?

— Никога не съм мислил колко време ще ми отнеме. Имал съм безброй възможности. Но не искам да ме обесят за убийство, а и държа да си спомни кой съм. Едва сега усещам, че ми се предоставя такава възможност.

Тя заби пръсти в мундира му.

— Но как така никога не те е познал? Защо не е направил нищо, за да се предпази?

— Защото никога не е знаел истинското ми име. — Той сведе поглед към нея и повдигна брадичката й. — Това е едната причина, поради която исках да ти го кажа. Ако ме убият утре, искам да се напише истинското ми име. Алън Рендал Дезмънд Синклер. Обещай ми да го направиш.

— Алън, не смяташ да използваш тази битка като средство да убиеш генерал Уилкс, нали? Кажи, че няма да го направиш!

Той сви рамене.

— Сигурно няма да се наложи. Всичко може да се случи в боя, дори и когато тринадесет хиляди англичани се изправят срещу три хиляди французи. Но този не се очертава да бъде твърде суров. Обещаваш ли ми?

Мод се хвърли на врата му и силно го притисна.

— О, Алън, не говори, че ще те убият, или че ти ще убиваш. Само се върни при мен. Обичам те и не искам да те изгубя. Ако умреш, ще умре и част от мен.

Думите й го развълнуваха както никога. Може би защото знаеше, че скоро ще се изправи лице в лице със смъртта. Отдавна бе решил, че щом веднъж си разчисти сметките с Уилкс, останалата част от живота му няма да е толкова важна.

Въпреки това сега внезапно откри, че много иска да живее. Тя стоеше в ръцете му така жива, очите й бяха пълни с толкова любов и грижа за него, лицето й, окъпано в лунна светлина бе така красиво; за първи път в живота си, след онзи ужасен ден преди много години, Алън осъзна колко ценен може да е живота.

Той се наведе да я целуне и двамата се вкопчиха един в друг, този път не в изблик на страст, а в отчаян опит да се притиснат здраво, преди да е станало твърде късно. Чудно облекчение го обзе. Фактът, че сподели тайната си с Мод, свали част от товара на омразата и отмъщението, които толкова отдавна изпълваха тъмните кътчета на душата му. Започна да разбира, че маската на веселие и безгрижна радост от живота, която толкова внимателно бе изграждал, е дълбоко вкоренена част от истинската му същност. Обичта му към Мод, и нейната утешителна и целебна любов към него му позволиха да се превърне в мъжа, който трябваше да бъде. Бе изпълнен с благодарност и обич към нея.

— Омъжи се за мен, Мод — прошепна той, заровил устни в косите й. — Тази нощ, преди утре да замина и да те оставя.

Тя ахна и се отскубна от ръцете му.

— Да се омъжа?

— Да, мога да събудя лорд Хау. Знам, че той може да ни венчае. Обичам те, Мод. Знам, че и ти ме обичаш.

Мод се извърна от него, опитвайки се да преодолее смущението, което думите му извикаха в нея.

— Не мога да се омъжа за теб, Алън. Не тази нощ. — Никога, добави тя наум.

— Защо? — извика той и я последва, желаейки да я прегърне. — Не искам да те оставя тук незащитена. Искам да ти дам всичко, докато още мога.

Тя устоя на любовните му думи и на целувките по врата.

— А мислиш ли, че ще бъда по-добре защитена като твоя вдовица, отколкото като твоя опечалена любовница? Не, ти вече си ми дал всичко, което искам от живота.